Комисия отхвърли по-гъвкавия отпуск по бащинство

Парламентарната комисия по труда, демографската и социалната политика отхвърли на първо четене законопроект, който предвиждаше по-гъвкаво ползване на 15-дневния отпуск по бащинство. Предложението беше отпускът да може да се използва наведнъж или според нуждите на семейството в рамките на първата година след раждането на детето, вместо да е обвързан с изписването му от лечебното заведение.

Законопроектът за изменение на Кодекса на труда е внесен от Венко Сабрутев от „Продължаваме промяната“ и група народни представители.

Предложението беше отхвърлено в комисията с 9 гласа „против“, 8 „за“ и 3 „въздържал се“.

Важно е решението да не се тълкува като окончателна промяна или отпадане на действащия отпуск по бащинство. Съществуващото право на 15-дневен отпуск не се премахва. Комисията не подкрепи предложението за промяна на начина, по който този отпуск може да бъде използван.

По действащия Кодекс на труда бащата има право при раждане на дете на 15-дневен отпуск от датата на изписването на детето от лечебното заведение, когато родителите са в брак или живеят в едно домакинство.

Предложената промяна целеше да премахне именно тази времева обвързаност и да даде повече свобода на семейството да реши кога помощта на бащата е най-необходима.

Според вносителите подобна гъвкавост би позволила на бащите да участват по-активно както в подготовката на дома за посрещането на новороденото, така и в грижите през първите месеци след раждането.

Отделно от този законопроект комисията подкрепи на първо гласуване други промени в Кодекса на труда, свързани с насърчаването на колективното трудово договаряне.

Според Министерството на труда и социалната политика измененията въвеждат в българското законодателство изискванията на чл. 4 от европейската Директива относно адекватните минимални работни заплати.

„Колективното договаряне е в основата на съвременните трудови отношения и важен механизъм за подобряване на условията на труд. То осигурява възможност за адаптирането им към променящите се обществено-икономически условия, включително за гарантиране адекватността на работните заплати“, посочи министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова.

По данни, представени от социалния министър, в периода 2011–2024 г. се наблюдава низходяща тенденция в броя на действащите колективни трудови договори в България.

Сред основните причини е промяната в структурата на пазара на труда и увеличаването на броя на микро- и малките предприятия, в които колективни трудови договори се сключват по-рядко.

Затова предложените изменения поставят по-силен акцент върху колективното договаряне на ниво отрасъл или бранш. При този модел в преговорите участват организации, които представляват работодатели с различна големина, както и съответните синдикални структури.

Предвижда се и ново правомощие за Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, която да контролира изпълнението на задълженията по колективни трудови договори, сключени на отраслово или браншово равнище.

Промените включват и изисквания, свързани с признаването на националната представителност на работодателските и синдикалните организации. В уставите им трябва да бъде предвидено участие в тристранното сътрудничество и насърчаване на членовете им да участват в колективното договаряне.

Министър Ефремова посочи, че законодателните предложения са подготвяни повече от две години от работна група към социалното министерство с участието на национално представителните организации на работниците и служителите и на работодателите.

По думите ѝ през този период министерството е търсило баланс между интересите на работниците и работодателите, за да бъдат намерени оптимални решения.

Така заседанието на социалната комисия доведе до две различни решения по промени в трудовото законодателство – предложението за по-гъвкаво използване на 15-дневния отпуск по бащинство не получи подкрепа на първо четене в комисията, докато измененията, свързани с колективното трудово договаряне, бяха одобрени.