Нови правила за Airbnb и туристическия данък

Най-малко 50% от приходите от туристическия данък да се използват за реклама на туристическите дестинации и подобряване на транспортната и въздушната свързаност.

Това е една от основните промени в Закона за туризма, които подготвя Министерството на туризма. Новите правила ще дадат повече самостоятелност на общините, ще засилят контрола върху краткосрочните наеми и ще подобрят събирането на информация за туристическия сектор.

Министърът на туризма Илин Димитров представи основните предложения днес по време на блицконтрол в парламентарната Комисия по туризъм. Законодателните текстове трябва да бъдат подготвени и представени за обществено обсъждане до края на годината, съобщава БТА.

Предвижда се местните власти да получат повече възможности сами да определят приоритетите за развитието и популяризирането на своите туристически дестинации. Поне половината от събрания туристически данък ще трябва да се инвестира в реклама и подобряване на свързаността, вместо разходването на тези средства да се определя единствено от досегашните общински практики.

Според официалното съобщение на Министерството на туризма местният бизнес и общностите също ще участват в определянето на приоритетите, а използването на средствата трябва да бъде публично и прозрачно.

Целта е общините да могат по-ефективно да привличат туристи, включително чрез подкрепа за нови въздушни маршрути и съвместни рекламни инициативи.

Съществени промени се подготвят и в Единната система за туристическа информация (ЕСТИ). Очаква се до края на януари 2027 г. да бъде въведен обновен механизъм, който да обхваща и местата за краткосрочно настаняване, предлагани чрез платформи като Airbnb.

Това трябва да подобри отчетността на реализираните нощувки и да осигури по-ефективен контрол върху категоризацията и дейността на туристическите обекти.

Една от задачите е да бъдат преодолени разминаванията между информацията в ЕСТИ и статистиката на Националния статистически институт (НСИ). В момента двете системи обхващат различни категории места за настаняване, което води до различия в отчетения брой нощувки.

Според министерството по-доброто свързване на регистрите и контролът върху краткосрочното настаняване могат да доведат до отчитането на допълнителни 500 000 до 1 милион нощувки през 2027 г. спрямо 2026 г. Това е прогноза на ведомството, а не вече постигнат резултат.

Друга важна инициатива е създаването на Национална обсерватория за туризма, която ще обединява и анализира информация от различни източници.

Предвижда се да бъдат използвани данни от общините, международните платежни оператори Visa и Mastercard, както и от платформите за резервации Booking и Expedia.

Чрез тази информация ще може да се проследява по-точно откъде пристигат туристите, какви са предпочитанията им, колко средства харчат и кои български региони привличат най-голям интерес.

Очаква се анализите да подпомагат както националната туристическа политика, така и решенията на общините за реклама, инфраструктура и развитие на местните туристически продукти.

Промените са част от по-широка реформа в сектора. Проектобюджетът за 2027 г. предвижда допълнителни 10 милиона евро за реклама и транспортна свързаност, с което средствата за популяризиране на България трябва да нараснат приблизително двойно спрямо 2026 г.

Новият подход включва по-тясно сътрудничество с авиокомпании и международни туроператори, за да бъдат привлечени повече посетители и да се удължи туристическият сезон.

Предложенията за промени в Закона за туризма трябва да бъдат представени до края на годината и да преминат през обществено обсъждане и разглеждане от Националния съвет по туризъм.

Новите правила все още не са приети. За да станат задължителни, законодателните изменения трябва да бъдат одобрени от Народното събрание.

Ако реформата бъде реализирана, общините ще разполагат с по-ясен механизъм за инвестиране на туристическите приходи, а държавата – с по-пълна информация за реалния обем и икономическото значение на туризма в България.