България с нова карта на районите от 2027 г.

България е на прага на съществена промяна в регионалната си карта. От 1 януари 2027 г. сегашните шест статистически района от ниво NUTS 2 трябва да бъдат заменени от четири нови района – Северен, Източен, Южен и Столичен, като София ще бъде обособена самостоятелно.

Промяната е свързана с новата европейска класификация NUTS и е заложена в промени в Закона за регионалното развитие. Целта е системата за регионално планиране на България да бъде приведена в съответствие с новото статистическо райониране.

Важно е разграничението: областите и общините не се закриват, а административните им граници не се променят. Новата карта засяга статистическите райони, използвани за регионален анализ, планиране и провеждане на политики за развитие.

Северният район ще обхваща 11 области – Видин, Монтана, Враца, Ловеч, Плевен, Габрово, Велико Търново, Търговище, Русе, Разград и Силистра.

Източният район ще включва шест области – Добрич, Варна, Шумен, Бургас, Сливен и Ямбол.

В Южния район ще попаднат Софийска област, Перник, Кюстендил, Благоевград, Пазарджик, Смолян, Пловдив, Стара Загора, Хасково и Кърджали.

Четвъртият – Столичният район, ще обхваща единствено територията на Столична община.

Това означава, че София ще бъде отделена като самостоятелен статистически район на ниво NUTS 2. Промяната премахва и сегашното съчетаване в Югозападния район на столицата с територии със значително различаващи се икономически и демографски показатели.

Новото райониране не е просто промяна върху картата. Класификацията NUTS на Евростат е основната териториална система, чрез която Европейският съюз събира, сравнява и анализира регионални статистически данни. Тя се използва и при разработването и оценяването на регионални политики.

Именно затова промяната има значение и за планирането на европейското финансиране и политиката за сближаване. Отделянето на икономически силната столица позволява показателите ѝ да не влияят върху статистическия профил на останалите области, с които досега е групирана.

Правителството свързва новото райониране с необходимостта от по-балансирано регионално развитие, по-ефективно насочване на ресурсите и намаляване на икономическите и социалните различия между отделните части на България.

Тези различия остават значителни. Според данни на Националния статистически институт през второто тримесечие на 2026 г. коефициентът на икономическа активност сред населението на възраст 15–64 години е 78,3% в сегашния Югозападен район, докато в Южния централен район е 66,7%.

Паралелно с новата статистическа карта България развива мрежата си от индустриални паркове и икономически зони. Двете понятия обаче не трябва да се смесват. Новите четири района представляват статистически териториални единици, докато индустриалните зони са конкретни територии, предназначени за производство, логистика и инвестиционни проекти.

Инвестиционната карта на Българската агенция за инвестиции показва индустриални паркове и зони в различни части на страната – около София и Божурище, Пловдив, Стара Загора, Варна, Русе и други икономически центрове.

Един от най-разпознаваемите примери е Тракия икономическа зона край Пловдив, която обединява няколко индустриални зони и през годините привлече значителни производствени инвестиции.

Към тази картина се добавя и нов подход на държавата към индустриалните територии. В началото на октомври 2026 г. Министерството на икономиката и индустрията обяви подготовката на национална програма за инвестиции в индустриални зони, която се предвижда да бъде включена в Бюджет 2027. Замисълът е публичните инвестиции да бъдат насочвани според реалния интерес на бизнеса и икономическия потенциал на различните части на страната.

Така 2027 г. може да постави началото на видима промяна в икономическата карта на България. Новите статистически райони сами по себе си няма да променят административното устройство на страната, но в съчетание с развитието на индустриалните паркове и новия подход към инвестициите могат да повлияят върху начина, по който се планира регионалното развитие и се насочват публични и европейски ресурси.