Лидерът на Северна Корея Ким Чен Ун е забранил употребата на думите „хамбургер“, „сладолед“ и „караоке“ в общуването, особено сред туристическите водачи, като ги обявява за прекалено западни и капиталистически. Тази мярка е част от по-широка кампания за защита на „коренното“ корейско език и култура, която започва да се прилага в новите туристически зони като курорта Уонсан.

Водопроводите, които обслужват руски и китайски посетители, са задължени да използват само местни термини, за да се избегне влиянието от Южна Корея и Запада.

Забраната е въведена чрез специални обучителни програми, организирани от Партията на работниците на Корея. Например, вместо „хамбургер“ трябва да се казва „двойна хляб с мелено месо“, а „сладолед“ – „ескимо“ или „ледена сладост“. За „караоке“ се препоръчва терминът „машина за акомпанимент на екрана“. Тези промени целят да елиминират англицизми и южнокорейски изрази, които са проникнали в севернокорейския език.

Обучителите подчертават, че целта е да се „съзнателно използва севернокорейската лексика“, както е обявено в официалните инструкции.

Тази инициатива не е изолирана – Северна Корея отдавна се стреми да запази езика си чист от чуждестранни влияния, като използва преводи вместо заемки. По-рано са били забранени и други елементи на западната култура, като караоке машини в ресторанти, които са обявени за „гнило капиталистическо изражение“.

Според местни жители, някои севернокорейци протестират тихо, тъй като пеенето и забавленията са част от ежедневието им. Въпреки това, властите настояват, че дори изпълнението на севернокорейски песни с такива машини е неприемливо.

Експерти по корейски език отбелязват, че подобни политики са типични за Пхенян, който вижда в езиковите заемки заплаха за националната идентичност. В Южна Корея, напротив, английските думи са широко разпространени и се използват свободно. Тази забрана може да затрудни общуването с чуждестранни туристи, но според официалните източници, тя укрепва културната самобитност на страната.

Инцидентът с караоке в ресторанти, където работници са пропускали държавни проекти заради забавления, е посочен като един от тригерите за мярката.

В контекста на отварянето на нови туристически обекти като плажния курорт в Уонсан, тази политика показва, че Пхенян балансира между икономическите интереси и идеологичния контрол. Докато Северна Корея се опитва да привлече посетители от Русия и Китай, тя настоява на строг контрол над езика и културата.

Аналитици предупреждават, че подобни забрани могат да ограничат международните контакти, но за режима те са начин да се поддържа изолацията от „врага“ – капиталистическия свят.