Продажбите на протеинови прахове и готови напитки са достигнали над 32 милиарда щатски долара в световен мащаб между 2024 и 2025 г., като все повече потребители ги използват ежедневно. Но ново изследване на Consumer Reports, публикувано на 14 октомври 2025 г., разкрива тревожни нива на олово, кадмий и арсен в някои от тези продукти.

  • Тествани са 23 популярни протеинови продукта (прахове и напитки), като от всеки са взети по три проби.

  • Олово над 0.5 микрограма на ден от един източник се счита за над препоръчания максимум според Калифорнийската служба по здравни рискове.

  • За сравнение, границата на FDA за олово в хранителни добавки е 5 микрограма на ден — 10 пъти по-висока.

Основни резултати

  • 16 от 23 продукта надвишават лимита от 0.5 микрограма олово на порция.

  • 4 продукта надвишават лимита от 2.2 микрограма, който FDA определя като максимален за деца.

  • 2 продукта съдържат 72% и 88% от дневния лимит за бременни жени.

  • 2 продукта надвишават безопасните нива на кадмий, а 1 — на арсен.

  • Растителните протеини съдържат 9 пъти повече олово от млечните, и 2 пъти повече от месните.

Откъде идват тежките метали?

  • Вулканични скали, изкопаеми горива, торове и пестициди замърсяват почвата и водата.

  • Някои растения ефективно извличат тежки метали от почвата и ги натрупват в ядливите си части.

  • Високи нива са открити и в канела, черен шоколад, моркови, ориз, бобови култури и билкови добавки.

Какво могат да направят потребителите?

  • Епизодичното превишаване на лимитите не е опасно, но редовната висока експозиция може да доведе до сериозни здравословни проблеми — увреждане на нерви, високо кръвно, отслабване на костите, риск от инсулт и рак.

  • Млечните и животинските протеини обикновено съдържат по-малко тежки метали.

  • Някои растителни продукти също са безопасни, особено органичните.

  • Използването на продукти с високо съдържание на тежки метали по-рядко и разбирането на реалната порция може да намали риска.

Различията в нивата на тежки метали между продуктите показват нуждата от по-строг контрол на качеството и по-добри производствени практики от страна на производителите.