Учените от Масачузетския колеж за свободни изкуства и техни колеги публикуваха в списание Current Biology проучване, което показва, че човешкият организъм има „метаболитен таван“ – горна граница на калориите, които могат да бъдат изгаряни устойчиво във времето.

При кратки, интензивни натоварвания хората могат да достигнат до 10 пъти повече от своето базално метаболитно ниво (BMR) – минималната енергия, необходима в покой. Но при продължителни натоварвания, като ултрамаратони или многодневни триатлони, този лимит спада до 2,5 пъти BMR.

Екипът наблюдавал 14 ултрамаратонци, велосипедисти и триатлонци, използвайки метод с вода, обогатена с изотопи (деутерий и кислород-18), за да измери реалното изгаряне на калории.

В пикови моменти атлетите достигали до 7000–8000 калории дневно, или 6–7 пъти BMR, но усреднено за период от 30 до 52 седмици стойностите се връщали към тавана от 2,5 пъти.

„Ако надминете този таван за кратки периоди, това е добре. Но в дългосрочен план тялото започва да руши собствената си тъкан и човек буквално се смалява“, обяснява водещият автор Андрю Бест, антрополог и активен спортист.

Проучването показва, че при екстремни натоварвания организмът преразпределя енергията – повече към физическата активност и по-малко към други функции, без атлетите да го осъзнават.

Бест допълва, че „повечето хора никога няма да достигнат този метаболитен таван“, тъй като за това е необходимо да се бяга средно 18 км на ден в продължение на година – натоварване, което би довело до травми при обикновените спортисти.