Нобеловата награда за физика в числа и факти

От 1901 до 2025 г. Нобеловата награда за физика е присъдена 119 пъти на общо 230 лауреати. Повече от век история на едно от най-престижните научни отличия включва забележителни рекорди, цели научни династии и открития, променили разбирането ни за света.

Според официалната статистика на Нобеловите награди отличието за физика не е присъждано само шест пъти – през 1916, 1931, 1934, 1940, 1941 и 1942 г. Победителите се определят от Кралската шведска академия на науките.

През 2025 г. наградата получиха Джон Кларк, Мишел Деворе и Джон Мартинис за откриването на макроскопичното квантово-механично тунелиране и квантуването на енергия в електрическа верига. Отличието насочи вниманието към квантовите явления, проявяващи се в електрически системи, достатъчно големи, за да бъдат държани в ръка.

В историята на наградата 47 пъти тя е присъждана само на един лауреат, 33 пъти е поделена между двама, а 39 пъти – между трима учени.

Сред 230-те лауреати едва пет са жени. Първата е Мария Кюри, отличена през 1903 г. След нея наградата получават Мария Гьоперт Майер през 1963 г., Дона Стрикланд през 2018 г., Андреа Гец през 2020 г. и Ан Л'Юийе през 2023 г.

Особено място в историята заема американският физик и електроинженер Джон Бардийн. Той остава единственият човек, получил два пъти Нобеловата награда за физика – през 1956 и 1972 г. Първото отличие е свързано с изследванията върху полупроводниците и откриването на транзисторния ефект, а второто – с разработването на теорията за свръхпроводимостта.

Рекордът за най-млад носител принадлежи на британския физик Уилям Лорънс Браг. През 1915 г., когато е едва на 25 години, той и баща му Уилям Хенри Браг получават наградата за изследванията си върху кристалната структура с помощта на рентгенови лъчи.

На другия полюс е американският физик Артър Ашкин, който през 2018 г. става лауреат на 96-годишна възраст за разработването на оптични пинсети и приложението им в биологичните системи.

Историята на Нобеловата награда за физика съдържа и впечатляващи семейни връзки. Мария и Пиер Кюри са единствената семейна двойка, получила заедно наградата за физика – през 1903 г. Мария Кюри впоследствие печели и Нобелова награда за химия през 1911 г., а дъщеря им Ирен Жолио-Кюри и съпругът ѝ Фредерик Жолио-Кюри получават наградата за химия през 1935 г.

През 1915 г. Уилям Хенри Браг и Уилям Лорънс Браг стават първите баща и син, споделили Нобеловата награда за физика. Те обаче не са единствената фамилия с представители сред лауреатите.

Нилс Бор печели през 1922 г., а синът му Ааге Бор – през 1975 г. Мане Сигбан е отличен през 1924 г., а синът му Кай Сигбан – през 1981 г. През 1906 г. наградата получава Джоузеф Джон Томсън, а през 1937 г. сред лауреатите е неговият син Джордж Паджет Томсън.

Физиката има специално място още в самото начало на историята на наградите. Това е първата област, посочена от Алфред Нобел в завещанието му от 1895 г., с което той определя как да бъде използвано богатството му след неговата смърт.

Със своя символика се отличава и Нобеловият медал за физика, създаден от шведския скулптор и гравьор Ерик Линдберг. На него природата е представена като богиня, наподобяваща Изида, която се появява сред облаците и държи рог на изобилието, докато Геният на науката повдига воала пред лицето ѝ.

Повече от 120 години след връчването на първото отличие Нобеловата награда за физика продължава да бележи някои от най-значимите моменти в развитието на науката – от откритията за структурата на материята до квантовите технологии на XXI век.