Климатичните промени се очаква да преобразят сериозно селскостопанския пейзаж на Гърция през следващите десетилетия, като доведат до значителни загуби на продукция, икономически щети и необходимост от промяна на традиционните земеделски практики.

Научни оценки показват, че при най-тежкия разглеждан климатичен сценарий преките годишни загуби за гръцкото растениевъдство и животновъдство могат да надхвърлят 1 млрд. евро през периода 2041–2060 г.

За периода 2021–2040 г., при отчитане и на средното очаквано въздействие на екстремните метеорологични явления, преките загуби се оценяват между 437 млн. и 643 млн. евро годишно. През 2041–2060 г. те могат да достигнат между 579 млн. и приблизително 1,015 млрд. евро годишно в зависимост от климатичния сценарий.

Икономическият ефект може да бъде още по-голям, когато бъдат включени косвените последствия върху свързани сектори като хранително-вкусовата промишленост, туризма и ресторантьорството.

За мащаба на потенциалните щети изследователите дават като пример катастрофалната буря „Даниел“, която удари Тесалия през септември 2023 г. Щетите от бедствието бяха оценени на над 2 млрд. евро.

Последиците от климатичните промени няма да бъдат равномерно разпределени на територията на страната.

Тесалия, Централна Македония, Централна Гърция, Източна Македония и Тракия, Пелопонесът и Крит се очаква да концентрират около 78% от прогнозирания спад на селскостопанското производство и приблизително 79% от загубите на БВП и работни места.

Особено уязвима е Тесалия – един от най-важните земеделски райони на Гърция. Отделни климатични модели показват сериозен риск за производството на царевица и памук при продължаващо повишаване на температурите, засушаване и недостиг на вода.

Сред трайните насаждения сериозни рискове се очертават за маслините, особено след 2041 г.

По-топлите зими могат да доведат до недостатъчно зимно охлаждане, необходимо за нормалното развитие на растенията. Това може да засегне цъфтежа и образуването на плодове. Едновременно с това високите температури и водният стрес се очаква да намаляват производителността.

Рискове има и за ябълките, крушите, ядките, гроздето и зеленчуците, които се отглеждат и прибират през летните месеци.

При цитрусовите плодове повишаването на температурите също може да доведе до спад на производството, въпреки че по-малкият риск от измръзвания би могъл частично да компенсира негативния ефект.

Картината обаче не е еднаква за всички култури. Прасковите и черешите в определени райони могат да се възползват от по-редките студове и съответно от намаляването на загубите вследствие на измръзвания.

Сред препоръчваните мерки са промяна и изтегляне напред на сроковете за сеитба, по-ефективно използване и разширяване на напояването, въвеждане на сортове, устойчиви на високи температури и суша, както и промени в управлението на почвите.

Ключов проблем остава водата. По-високите температури увеличават потребностите от напояване именно в момент, когато засушаванията и намаляващите водни ресурси могат да ограничат възможностите за неговото разширяване.

Изследователите предупреждават, че универсално решение за цяла Гърция няма. Различните култури и региони са изложени на различни климатични рискове, поради което мерките трябва да бъдат съобразени с местните условия.

Това означава преминаване към регионални и местни планове за адаптация, които отчитат наличието на вода, типа почви, отглежданите култури и очакваните промени в температурите и валежите.

Изводът от научните оценки е, че климатичните промени вече не са само дългосрочен екологичен риск за Гърция. Те постепенно се превръщат в пряк икономически фактор за един от стратегическите сектори на страната – селското стопанство.