Гърция и България са практически изравнени по БВП на човек от населението, коригиран спрямо ценовите равнища, но това не означава, че заплатите и покупателната способност на работещите в двете страни са еднакви. Това заяви гръцкият държавен министър Акис Скерцос в отговор на критики на опозицията.

Повод за коментара са данните на Евростат за 2025 г., според които БВП на човек от населението в стандарти на покупателната способност (PPS) е около 68% от средното за Европейския съюз както в Гърция, така и в България.

По-прецизните стойности са около 68,4% за Гърция и 68,1% за България.

Данните се превърнаха в тема на политически спор в Гърция, след като опозиционната ПАСОК използва изравняването с България, за да атакува икономическата политика на правителството.

Скерцос обаче подчертава, че БВП на човек от населението не е показател за размера на заплатите.

Този аргумент е методологично основателен. БВП на човек показва стойността на произведените в икономиката стоки и услуги спрямо населението. Когато е изразен в PPS, той отчита и различията в ценовите равнища между държавите.

Показателят обаче не измерва директно дохода, който получава средният работещ.

За сравнение на материалното благосъстояние на домакинствата Евростат използва и показателя „фактическо индивидуално потребление“ – AIC.

Той включва стоките и услугите, които домакинствата реално използват, независимо дали са платени директно от тях или са предоставени от държавата и други институции.

По този показател Гърция достига около 80% от средното за ЕС през 2025 г., докато България е около 77%.

Така разлика между двете страни има, но тя е значително по-малка от тази при номиналните доходи.

При минималната заплата картината е различна.

Към юли 2026 г. сравнимата месечна минимална заплата е около 1073 евро в Гърция срещу 620 евро в България.

Гръцката стойност е приведена към 12-месечна база, тъй като в страната минималното възнаграждение се изплаща 14 пъти годишно. Евростат прави тази корекция, за да може данните да бъдат сравнявани между държавите.

В чисто номинално изражение разликата е 453 евро месечно, или приблизително 73% в полза на Гърция.

Но цените в двете държави също са различни.

След корекция спрямо ценовото равнище минималната заплата възлиза на 1229 единици покупателна способност в Гърция срещу 993 в България.

Така реалното предимство на гръцката минимална заплата по покупателна способност се свива до около 24%.

Причината е значително по-ниското ценово равнище в България. През 2025 г. цените на потреблението на домакинствата в страната са около 63% от средното за ЕС – най-ниското равнище в Съюза.

„Брутният вътрешен продукт на човек от населението не е заплатата. Заплатата не е потреблението. И нито един отделен показател не може сам по себе си да опише жизнения стандарт на едно общество“, заяви Скерцос.

Данните на Евростат потвърждават основната му теза, че равните стойности на БВП на човек в PPS не означават автоматично еднакви заплати и жизнен стандарт.

Те обаче показват и друга тенденция – България бързо намалява икономическата дистанция спрямо Гърция.

През 2015 г. българският БВП на човек в PPS е бил едва 49% от средното за ЕС, докато през 2025 г. достига 68%. За същия период Гърция остава приблизително около сегашното си относително равнище.

При фактическото индивидуално потребление България също отбелязва значително сближаване – от около 55% от средното за ЕС през 2015 г. до 77% през 2025 г.

Затова твърдението, че „Гърция е станала България“, е прекалено опростено, ако се използва като сравнение на заплатите и жизнения стандарт.

Но самото изравняване по БВП на човек в стандарти на покупателната способност е реално и показва значителното догонване на България спрямо Гърция през последното десетилетие.