Възможността на служителите да работят от вкъщи е силно обвързана с държавата, в която живеят. Данни на Евростат за 2025 г. разкриват, че в рамките на Европейския съюз хората в някои страни са до 16 пъти по-склонни да работят дистанционно в сравнение с други държави членки, където практиката остава рядкост. Средното ниво за ЕС е 8,8%, но зад този процент се крият огромни вътрешни контрасти.

Финландия е абсолютен лидер в класацията, като около 20,5% от работещите там обичайно изпълняват задълженията си от дома. Веднага след нея се нарежда Ирландия, където също близо една пета от служителите работят основно в дистанционен режим. Високи нива на практика се отчитат още в Белгия, Германия и Малта, последвани от стабилни показатели в Швеция, Нидерландия и Франция.

На противоположния полюс се намира Румъния, където делът на работещите от разстояние е едва 1,3%. В дъното на списъка, с показатели под 3%, се нареждат още България, Северна Македония, Гърция и Италия. Експертите подчертават, че тези разминавания не класифицират икономиките като „по-модерни“ или „по-изостанали“, а са директно отражение на различните структури и специфични навици на трудовия пазар.

Основната причина за различията се корени в структурата на местната икономика. В държавите, където доминират дигиталните, финансовите и административните професии, дистанционната работа е широко разпространена. Обратно, в страните с по-силно развита индустрия, селско стопанство и услуги, изискващи присъствие на място, този модел е по-трудно приложим.

Допълнителни фактори за пазарната сегментация са работната култура и нивото на доверие и автономия в компаниите. Влияние оказват още качеството на дигиталната инфраструктура, интернет свързаността и специфичното законодателство, което в определени страни регламентира правото на служителите да изискват работа от дома. Според проучванията дистанционният модел спестява средно по 72 минути на ден от пътуване, които хората обикновено инвестират в допълнителен труд или в грижа за семейството.