Ако емисиите на парникови газове продължат да растат без контрол, над 2,3 милиона души в Европа биха могли да загинат от екстремна жега до края на този век, според ново мащабно проучване, публикувано в Nature Medicine. Водено от Лондонската школа по хигиена и тропическа медицина, изследването обхваща 854 града в 30 държави и е едно от най-обхватните досега оценки на климатичната смъртност на континента.

Проучването прогнозира нетния здравен ефект от промените в температурите – като взема предвид както смъртните случаи от жега, така и от студ – за периода от 2015 до 2099 г. То рисува мрачна картина: дори в региони, където смъртността от студ може да намалее, рязкото увеличение на случаите от високи температури ще надвиши всякакви ползи. Без сериозни мерки за смекчаване Европа се насочва към драстично влошаване на климатично обусловената смъртност.

Използвайки 19 глобални климатични модела и детайлни демографски прогнози, учените оценяват, че при най-лошия сценарий за емисии (SSP3-7.0) биха могли да се случат около 2 345 410 допълнителни смъртни случая, въпреки естествените демографски промени или подобренията в здравеопазването. Това предупреждение идва на фона на ускоряващи се горещи вълни в Европа – 2023 г. беше най-голямата година по температура, а 2024 г. следва тази тенденция, според данни от Copernicus Climate Change Service.

Средиземноморските градове в зоната на най-висок риск

Най-тежкият удар се очаква в Южна и Централна Европа, където градове като Барселона, Рим, Неапол и Атина ще регистрират най-високите скокове в смъртността от жега. Само Барселона може да отброи над 246 000 климатично свързани смъртни случая до 2099 г. Тези райони вече са изправени пред по-високи базови температури, бърза урбанизация и застаряване на населението – всички фактори, които усилват въздействието.

През Средиземноморието държави като Испания, Италия и Гърция ще се сблъскат с все по-често и по-опасни комбинирани горещи събития – горещи дни, последвани от горещи нощи, които нарушават съня и натоварват сърдечно-съдовата система. Островната държава Малта води в класацията с прогноза за 268 допълнителни смъртни случая на 100 000 души – повече от двойно спрямо средното за Южна Европа.

В противоположност, части от Северна Европа, включително Швеция, Ирландия и Финландия, може да видят временно намаляване на смъртността от температури, главно поради по-малко зимни жертви. Но изследователите предупреждават, че това облекчение е преходно. Към края на века дори градове като Хелзинки и Стокхолм ще преминат към нетно увеличение на климатичните смъртни случаи, тъй като екстремните жеги се влошават.

Адаптацията помага, но не е достатъчна при високи сценарии на затопляне

Изследването оценява и колко адаптационни мерки – като озеленяване на градовете, по-добра изолация и широко разпространено климатизиране – могат да намалят смъртността. Макар облекчение да е възможно, особено при по-меките сценарии за емисии (SSP1-2.6 или SSP2-4.5), самата адаптация не може да компенсира вълната от смъртни случаи при бъдеще с високи емисии.

Дори 50% намаление на риска от жега – цел, по-висока от постигнатото в повечето държави досега – все още оставя Европа с шестцифрени жертви. „За да се обърне тенденцията напълно, би било нужно 90% намаление на риска – ниво, което е нереалистично според текущите данни“, отбелязва д-р Пиер Массело, съавтор на проучването.

Някои държави като Швейцария и Швеция демонстрират обнадеждаващи нива на адаптация към жегата в последните години, но други – Гърция, Великобритания, Чехия – не са постигнали почти никакъв напредък, според подкрепящите данни в проучването.

Екипът контролира модела за демографски промени – като застаряването – и отделя ефекта от климатичните промени от растежа на населението. С други думи, допълнителните смъртни случаи са пряко свързани с затоплянето, а не само с обществените промени.

Наука зад предупреждението: Твърда, детайлна и обезкуражаваща

За разлика от предишни проучвания с груби национални оценки, това изследване използва градски криви на температура–смъртност, адаптирани за пет възрастови групи. Методът интегрира прогнози от 19 коригирани климатични модела, демографски данни от Wittgenstein Centre и епидемиологични функции, публикувани в The Lancet Planetary Health.

Екипът провежда 500 симулации Монте Карло на сценарий, за да отчете несигурността, с доверителни интервали, които варират значително – особено при екстремни сценарии на затопляне. При SSP3-7.0 кумулативните смъртни случаи от жега биха могли да достигнат до 4,7 милиона, макар централната оценка да е малко над 2,3 милиона.

„Това не е алармизъм. Прогнозите са базирани на емпирични данни, а здравословното бреме вероятно е подценено“, подчертава д-р Антонио Гаспарини, старши автор и директор на EHM Lab в LSHTM. „Моделите ни не вземат предвид други климатични рискове като пожари, тропически бури или пикове в замърсяването на въздуха – всички от които ще се увеличат.“