Усвояването на език от децата е една от най-големите загадки в когнитивната наука. Докато някои теории, като тази на Ноам Чомски, предполагат вродена "универсална граматика", съвременните проучвания все повече се фокусират върху мозъчната пластичност и естествената способност на детския мозък да учи. Интересен е фактът, че докато едно бебе може да овладее родния си език за няколко години, много възрастни се затрудняват с изучаването на чужди езици.

Експертите са категорични, че многоезичието е по-скоро правило, отколкото изключение. Почти половината от световното население е двуезично, което показва, че човешкият мозък е удивително приспособим към тази задача. Примери като Индия и Китай доказват, че билингвизмът е широко разпространен и често е норма в обществото.

За разлика от старите схващания, че едновременното изучаване на два езика може да навреди на развитието на детето, науката днес твърди, че то носи редица ползи. Сред тях са подобрена памет, по-добра адаптивност в различни социални среди и дори по-късна поява на невродегенеративни заболявания в зряла възраст.

Една от основните причини за лекотата, с която децата усвояват езици, е тяхната невероятна мозъчна пластичност, особено в ранна детска възраст (0-3 години). От раждането си те категоризират и запаметяват езикови стимули, което им помага да разграничат две различни езикови системи. С времето те развиват умението „смяна на кода“ (code-switching), което им позволява лесно да преминават от един език на друг, понякога дори в рамките на едно изречение.

Въпреки това, е важно да се отбележи, че усвояването на два езика е допълнително когнитивно натоварване. Ето защо, двуезичното дете може да има нужда от малко повече време, за да овладее напълно езиците в сравнение с едноезично дете. Езиковото "смесване" е нормално явление в началото, но бързо изчезва с израстването.

Един от най-ефективните подходи за родителите е „един човек, един език“. Той се състои в това всеки от родителите да говори на детето на своя език. Този метод улеснява детето да разграничи двете системи и да ги асоциира с конкретни хора. Въпреки че това е полезен навик, не е необходимо родителите да се притесняват твърде много. Най-важното е да говорят на детето си често и на двата езика, а то само ще се погрижи за останалото.