Учени откриха какво прави разговорите по-приятни

Учени от американския колеж „Дартмут“ установиха, че най-приятните разговори не са непременно тези, в които събеседниците са постоянно на едно мнение.

Според изследване, публикувано в научното списание Science Advances, ключът към доброто общуване е в баланса между задълбочаването в една тема и естественото преминаване към нови идеи.

Изследователите наричат този модел „розов шум“ (pink noise) – понятие, заимствано от физиката, което описва определен тип колебания между устойчивост и промяна. Приложено към човешкото общуване, то означава разговор, в който хората успяват да се съсредоточат върху обща тема, да внесат нещо ново и след това отново да намерят обща посока.

Както съобщава британският „Гардиън“, учените са анализирали над 1600 разговора между непознати, а след това са сравнили особеностите на общуването с оценките на участниците. Оказва се, че когато в разговора присъства по-изразен „розов шум“, хората изпитват по-голямо удоволствие, чувстват се по-близки със събеседника и по-често желаят общуването да продължи.

Подобни резултати са установени и при разговори между приятели, които обсъждат важни преживявания от живота си. Анализът на кратки срещи с романтична цел показва още, че този модел на общуване е свързан с вероятността двамата участници да пожелаят нова среща.

Защо прекаленото съгласие може да направи разговора скучен?

Според водещия автор на изследването Катрин О'Нел добрият разговор прилича на система, която запазва стабилността си, без да остава неподвижна. Хората трябва да се задържат достатъчно дълго върху дадена тема, за да се разберат, но и да могат да продължат напред, преди общуването да стане еднообразно.

Неврологът д-р Емили Фин, старши автор на изследването, отбелязва, че популярното схващане за събеседници, които са „на една вълна“, не обяснява напълно успешното общуване. Постоянното съгласие, повтарянето на едни и същи думи и липсата на нови идеи могат да превърнат дори приятелския разговор в скучен.

За да проследят тези закономерности, учените използват модел с изкуствен интелект, наречен MPNet. Той анализира отделните реплики по 768 характеристики, свързани с езиковото им съдържание и смисъл. Така изследователите проследяват как се променя сходството между изказванията на двамата участници във времето.

Анализът разграничава три основни модела на общуване. При „белия шум“ разговорът се развива хаотично – темите се сменят без ясна връзка, а събеседниците невинаги реагират на казаното от другия. При „червения шум“ се наблюдава обратната крайност: прекалено напасване, повторения и задържане върху едни и същи идеи.

„Розовият шум“ заема средното положение. Двамата събеседници развиват обща тема, постепенно въвеждат различни гледни точки и отново намират връзка помежду си. Именно тази динамика се оказва характерна за разговорите, които участниците оценяват най-високо.

Изследователите предполагат, че умението да водим по-приятни разговори може да се развива с практиката. В подкрепа на тази възможност те анализират подкасти с двама водещи и установяват, че характерният модел на общуване става по-изразен през първите 50 епизода.

Екипът проверява и как изкуственият интелект възпроизвежда подобна динамика. Когато езиковият модел Claude Sonnet 3.7 получава задача да създаде приятни и неприятни разговори, в текстовете, представени като приятни, се появява по-изразен „розов шум“, въпреки че моделът не е инструктиран да използва този принцип.

Резултатите обаче не означават, че учените са открили универсална рецепта за успешен разговор. Изследването установява връзка между определен модел на общуване и удоволствието от него, но не доказва, че самият модел е причината хората да се чувстват по-добре.

Проф. Елизабет Стоуко от Лондонското училище по икономика и политически науки приветства новия подход, но напомня, че не всички важни разговори в живота са приятни. Понякога именно трудните, емоционални и болезнени разговори имат най-голямо значение за човешките отношения.

Изводът от изследването е, че доброто общуване изисква не само да слушаме и разбираме другия, но и да оставяме пространство за нови идеи. Най-приятните разговори не стоят на едно място, нито прескачат хаотично от тема на тема – те се развиват естествено заедно с хората, които участват в тях.