„Кауфланд“ с три санкции за над 75 млн. евро

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) наложи три имуществени санкции на „Кауфланд България ЕООД енд КО“ КД в общ размер на 75 653 706 евро за установени нелоялни търговски практики спрямо български производители на хранителни продукти.

Антимонополният регулатор е установил нарушения при договарянето на доставните цени, удържането на възнаграждения за услуги и забавянето на преговори с доставчици.

Според съобщението на КЗК решението е резултат от продължително проучване на пазара на храни, започнало през юни 2025 г. Проверката обхваща цялата верига на доставки – от производителите до големите търговски вериги, като основен акцент са ценовата политика, отстъпките, надценките и договорните отношения.

Най-голямата санкция е 31 854 192 евро и е наложена за недобросъвестно приспадане от доставните цени на възнаграждения за услуги, предоставяни от търговската верига на нейните доставчици. Според регулатора тази практика представлява нарушение на правилата за лоялни търговски отношения.

Втората санкция е в размер на 21 899 757 евро. Тя е за изискване на намаления на доставните цени, при което „Кауфланд“ според КЗК се е възползвала от по-силната си позиция при преговорите, поставяйки собствените си търговски интереси пред тези на производителите.

Третото нарушение също е санкционирано с 21 899 757 евро. То се изразява в създаване на необосновани пречки пред доставчиците, поискали увеличение на цените на продукцията си. Комисията е установила недобросъвестно удължаване и забавяне на преговорите.

При определяне на санкциите КЗК е взела предвид тежестта и продължителността на нарушенията, както и неблагоприятните последици за засегнатите доставчици.

Производството срещу „Кауфланд“ е образувано през май 2026 г., след като секторният анализ на пазара на храни от първа необходимост установява сериозни дисбаланси между големите търговски вериги и производителите.

Още тогава Комисията за защита на конкуренцията съобщава, че започва производства срещу „Кауфланд България“ и „Максима България“, която управлява веригата „Т Маркет“, заради съмнения за нелоялни търговски практики.

Според регулатора големите търговци разполагат със значително по-силни позиции при договарянето, а зависимостта на българските производители от тях като канал за реализация на продукцията нараства. Това създава предпоставки за налагане на неблагоприятни условия на по-малките участници на пазара.

В междинния си секторен анализ КЗК предупреждава, че значителните отстъпки, изисквани от доставчиците, могат в определени случаи да доведат до продажба на продукция на себестойност или дори под нея.

След представянето на анализа Комисията призовава търговските вериги към саморегулация и подобряване на отношенията с производителите. Последвалото наблюдение обаче според регулатора е установило опити за заобикаляне на забраните и използване на нови форми на нелоялни търговски практики.

В рамките на над петмесечното разследване срещу „Кауфланд“ са изискани и анализирани голям обем документи, договори и информация от търговската верига и нейните доставчици. На тази основа КЗК е установила трите нарушения, извършени през 2026 г.

Производството е проведено по Глава седма „б“ от Закона за защита на конкуренцията, която урежда нелоялните търговски практики по веригата на доставки на селскостопански и хранителни продукти и въвежда съответните европейски правила в българското законодателство.

КЗК постановява незабавно прекратяване на установените нарушения. При неизпълнение законът предвижда допълнителна имуществена санкция за всеки ден на забавяне в размер до 5% от среднодневния общ оборот на предприятието за предходната финансова година.

Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд – София-област в 14-дневен срок. Следователно наложените санкции подлежат на съдебен контрол.

Случаят е един от най-значимите примери за прилагане на правилата срещу нелоялните търговски практики в хранителния сектор у нас. Решението засяга пряко отношенията между големите вериги и българските производители и поставя въпроса за условията, при които местните доставчици реализират продукцията си на пазара.