Концепцията за четвъртото измерение често звучи като елемент от научната фантастика, но за учените тя е обект на сериозни изследвания. Обикновено възприемаме реалността като състояща се от три измерения: напред-назад, ляво-дясно и горе-долу. Физиците обаче предполагат, че може да съществува и допълнително измерение, което ни убягва.

Идеята за четвъртото измерение отдавна вълнува учените. Сега теоретичните физици смятат, че математическите модели показват възможността за неговото съществуване, въпреки че липсват конкретни емпирични доказателства.

Предложението на Айнщайн и теорията на струните

Алберт Айнщайн е бил привърженик на идеята, че пространството и времето съставляват четвърто измерение, но това твърдение остава недоказано научно. Наскоро, теорията на струните предложи нов поглед върху това какво би могло да представлява четвъртото измерение. Според тази теория, нашият свят може би обхваща повече от три измерения.

Въпреки че математическата теория за пространството и времето като четвърто измерение е непроменена от времето на Айнщайн, липсата на конкретни доказателства я държи в сферата на теорията.

Брайън Грийн, теоретик на струните от Колумбийския университет, в скорошно видео за Big Think, представя сравнително просто обяснение за възможното значение и местоположение на четвъртото измерение. Според него, както цитира Popular Mechanics, "математиката предполага реална възможност да има повече измерения от тези, които ние пряко преживяваме".

Как математиката може да разкрие четвъртото измерение

Трудността идва от това как да си представим тези допълнителни измерения, след като вече се движим в три. Грийн пояснява, че "има нови места, до които нашият опит не ни позволява да имаме директен достъп, но които според тези теоретични идеи биха могли да съществуват".

Той използва аналогията с градински маркуч, за да илюстрира концепцията. От разстояние, маркучът изглежда едноизмерен, тъй като не виждаме неговата кръгла форма. При увеличение обаче, можем да забележим този допълнителен, "усукан" аспект.

Тази аналогия показва, че измеренията могат да бъдат различни по мащаб. Някои са достатъчно големи, за да бъдат видими, докато други са "свити" до толкова малък размер, че стават трудни за откриване. Грийн предполага, че трите познати ни измерения са просто "големите" и лесно видими. Възможно е обаче, подобно на маркуча, самото пространство да има "усукани" измерения, които са толкова миниатюрни, че остават незабележими дори за най-мощните съвременни микроскопи.