Как можем да бъдем сигурни, че всичко около нас е истинско? Някои неща виждаме директно, за други ни е нужно огледало, а в трети вярваме само защото сме ги прочели в книгите или са ни ги казали учителите.

Като физик, аз използвам сложна математика и прецизни уреди, за да разбера какво е реално, но дори науката може да сгреши – точно както очите ни подведоха в прочутия онлайн спор за цвета на роклята, която „счупи“ интернет.

Въпросът за доверието към сетивата ни не е нов. Преди хиляди години китайският философ Джуан Дзи сънувал, че е пеперуда, и се запитал дали всъщност не е пеперуда, която сънува, че е човек. Платон пък разсъждавал дали светът не е просто сянка на истинските обекти. Днес тези философски търсения се материализират в т.нар. хипотеза за симулацията.

Преди двадесет години философът Ник Бостром формулира теза, основана на бързото развитие на видеоигрите и изкуствения интелект. Той прогнозира, че ако технологиите продължат да се развиват, в бъдеще (например през 31-ви век) човечеството ще може да създава трилиони реалистични симулации на хора с техните собствени мисли и чувства.

Логиката на Бостром е стряскаща: ако истинската планета Земя е съществувала само веднъж, но в бъдеще ще бъдат създадени трилиони нейни дигитални копия, то вероятността ние да се намираме в една от симулациите е огромна. Това е причината личности като Илон Мъск и астрофизика Нийл де Грас Тайсън да приемат идеята сериозно, макар Тайсън напоследък да оценява шансовете на 50-50.

Някои учени виждат доказателства за тази теория във физичните закони. В нашия свят съществува минимална дължина, под която законите на физиката спират да работят, а Вселената има предел от около 50 милиарда светлинни години, отвъд който не виждаме нищо. Това поразително напомня на компютърна игра, където не можеш да видиш нищо по-малко от един пиксел или отвъд границите на екрана.

Въпреки че много скептици смятат, че подобна изчислителна мощ е непосилна за човечеството, хипотезата за симулацията остава един от най-впечатляващите логически аргументи, които предизвикват фундаменталните ни представи за Вселената.