Знаете ли, че Земята „тупти“ със завидна регулярност от едва 26 секунди? Още през 1960 г. геологът Джак Оливър забелязва загадъчните микроземи (или микроземетресения), докато работи в Геоложката обсерватория „Ламонт-Дохърти“ на Колумбийския университет в Ню Йорк. Тогавашната апаратура не била достатъчно чувствителна, за да разкрие причината, а и днес явлението все още остава неразгадано.

Специалистите оприличават пулсациите на сърдечния ритъм на планетата – вибрации толкова леки, че не се усещат от хората и не представляват никаква заплаха. Сеизмични станции по целия свят ги засичат най-ясно в Западна Африка, Северна Америка и Европа. От откриването досега сеизмолозите са издигнали редица теории за техния произход.

  1. Океански резонанс
    Най-широко приетата хипотеза локализира източника в залива Биафра (част от Гвинейския залив). Смята се, че континенталният шелф действа като гигантски вълнолом: когато океанските вълни удрят брега, те създават резонанс, който се разпространява като сеизмични вълни из земната кора.

  2. Вулканичен източник
    Друга версия сочи близкия вулкан на о. Сао Томе. Подобни „вулканични микроземи“ вече са документирани в Япония. Тази теория обаче трудно обяснява почти механичната регулярност на 26-секундния интервал.

  3. Комбинирани фактори
    Възможно е взаимодействие между океанските вълни и вулканичната активност, което да подсилва или стабилизира пулсациите.

Защо са важни тези микроземетресения?

Според списание Popular Mechanics „земният пулс“ е златна мина за геофизиката. Благодарение на него учените:

  • усъвършенстват сеизмичните модели,
  • изследват характеристиките на морското дъно,
  • анализират взаимодействията между земната кора и океанската динамика,
  • подобряват разбирането за състава на дълбоките слоеве на планетата.

Така мистерията, открита преди повече от 60 години, продължава да вдъхновява нови поколения изследователи – и вероятно ще го прави още дълго време.

Земята пулсира, а науката слуша.