Учени откриха странни промени в ядрото на Земята

Магнитното поле на Земята е претърпяло необичайно чести обръщания преди около 261 милиона години – непосредствено преди едно от големите измирания на живи организми през пермския период.

Това показва ново международно изследване, публикувано на 15 октомври 2026 г. в научното списание National Science Review. Откритието повдига въпроса дали процеси дълбоко в земните недра са допринесли за древната екологична катастрофа.

Според научното изследване, публикувано от Oxford University Press, магнитните полюси на планетата са сменяли местата си с честота, достигаща около 11 обръщания на милион години. Това е една от най-високите стойности, установявани в геоложката история на Земята.

Изследователите са анализирали варовикови пластове в Южен Китай, които съхраняват информация за магнитното поле на планетата отпреди стотици милиони години.

Когато седиментите се натрупват и постепенно се превръщат в скали, определени магнитни минерали могат да запазят информация за посоката на земното магнитно поле. Така скалните пластове действат като своеобразен природен архив.

Екипът е изследвал 876 скални проби, от които 309 са предоставили достатъчно надеждни магнитни данни.

Анализът обхваща период от приблизително 3,75 милиона години – между 262,5 и 258,75 милиона години назад във времето.

Учените са установили 29 отделни зони с различна магнитна полярност. Особено впечатляващи са данните за около 1,7 милиона години непосредствено преди древното измиране, когато честотата на обръщанията рязко се увеличила.

Това означава, че северният и южният магнитен полюс са разменяли местата си много по-често от обичайното за дълги периоди от геоложката история.

Промените са настъпили след приблизително 50 милиона години на относителна магнитна стабилност, известни като суперхрона Киаман. През този продължителен период магнитното поле почти не е променяло полярността си.

Рязката промяна предполага, че в дълбоките части на Земята са протичали процеси, които са повлияли на механизма, създаващ магнитното поле.

То се генерира основно от движението на електропроводимото течно желязо във външното ядро на планетата. Този процес е известен като геодинамо.

Според учените промени в движението на тектонските плочи и потъването на огромни скални маси към границата между мантията и ядрото биха могли да променят топлинния обмен и да повлияят на геодинамото.

Но възможно ли е нестабилното магнитно поле да е допринесло за масовото измиране?

Магнитното поле играе важна роля в защитата на Земята от заредени частици, идващи от Слънцето и космическото пространство.

При обръщане на магнитните полюси полето може временно да отслабне или да придобие по-сложна структура. Изследователите допускат, че подобни промени биха могли да увеличат въздействието на високоенергийни частици върху атмосферата.

Една от разглежданите хипотези е, че това би могло да повлияе на химичните процеси в атмосферата, включително на озоновия слой, и косвено да увеличи ултравиолетовото облъчване на земната повърхност.

Подобно въздействие би могло да създаде допълнителен стрес за растенията и животните в момент, когато екосистемите вече са били подложени на сериозни промени.

Учените обаче изрично подчертават, че причинно-следствената връзка между магнитните обръщания и измирането не е доказана.

Съвпадението във времето е важно, но само по себе си не означава, че нестабилното магнитно поле е причинило екологичната катастрофа.

Досега сред основните обяснения за измирането в края на Гуадалупската епоха са мащабната вулканична активност, промените в морското равнище и сериозните нарушения в климата и океанските екосистеми.

Новото изследване не отхвърля тези фактори, а предлага възможността нестабилността на магнитното поле да е действала като допълнително въздействие върху вече застрашените екосистеми.

Важно е и разграничението между две различни катастрофи в края на пермския период.

Изследването разглежда измирането преди около 261 милиона години, известно като измирането в края на Гуадалупската епоха. То не бива да се бърка с още по-мащабното пермско-триаско измиране преди приблизително 252 милиона години, наричано понякога „Голямото измиране“.

За да проверят новата хипотеза, учените ще се нуждаят от допълнителни данни за силата на древното магнитно поле, състава на атмосферата и промените в околната среда.

Както отбелязва StudyFinds, откритието показва колко тясно могат да бъдат свързани процесите в земните недра с условията на повърхността, макар конкретният механизъм все още да не е установен.

Най-важният резултат е новият геоложки запис на изключително чести магнитни обръщания, който дава на учените възможност да изследват по-подробно връзката между вътрешната динамика на планетата и големите промени в развитието на живота.

Дали нестабилното магнитно поле действително е изиграло роля в древното измиране, остава открит научен въпрос.