Мускулното здраве играе съществена роля при определянето на риска от диабет, оспорвайки досегашното схващане, че телесното тегло е единственият водещ фактор. Това показва ново мащабно международно проучване, ръководено от университета „Къртин“ в Австралия и публикувано в специализирано научно списание за диабет. Учените са анализирали здравните данни на близо 480 000 възрастни в продължение на 14 години, като в началото на изследването нито един от участниците не е имал захарна болест.

Резултатите сочат, че хората, които съчетават излишни телесни мазнини и влошено здраве на мускулите – състояние, известно като саркопенично затлъстяване, са с над три и половина пъти по-склонни да развият диабет тип 2 в сравнение с тези със здравословен телесен състав. Данните показват още, че пациентите със саркопенично затлъстяване имат 19% по-висок риск от заболяването спрямо хората само със затлъстяване и 91% по-висок риск от тези, които страдат единствено от ниска мускулна маса и сила (саркопения).

Водещият автор на изследването Джунгян Гуан посочва, че поддържането на мускулната маса и сила е толкова важно, колкото и контролът върху теглото. Проучването констатира, че близо 15% от хората със саркопенично затлъстяване развиват диабет тип 2 в рамките на 10 години, докато при хората само със затлъстяване този процент е 11%, а при тези без затлъстяване или саркопения – едва 3%. Връзката е била особено силна при жените и хората под 60-годишна възраст.

Според старшия ръководител на проекта, професор Марио Сиерво, резултатите налагат нов подход в превенцията на диабета, който задължително трябва да включва оценка на мускулното здраве. Той подчертава, че физическата активност за запазване на мускулния тонус е критично важна на фона на застаряващото население и глобалното затлъстяване.

Джесика Уайс, мениджър на клиничните услуги в организацията „Диабетис УЕЙ“, допълва, че активната мускулатура подобрява контрола на кръвната захар, тъй като движението подпомага усвояването на глюкозата и директно намалява инсулиновата резистентност – основният механизъм зад развитието на диабет тип 2.