Как да намалим риска от диабет тип 2 с до 58%

Диагнозата преддиабет не означава, че човек неизбежно ще развие диабет тип 2. При достатъчно ранно откриване нивата на кръвната захар могат да се върнат под прага за преддиабет, а промени в храненето, теглото и физическата активност могат значително да намалят риска от прогресиране на състоянието.

Преддиабетът се характеризира с по-високи от нормалните стойности на кръвната захар, които обаче все още не достигат диагностичните критерии за диабет. Обикновено той не предизвиква ясно изразени симптоми и често се открива при изследване на кръвната захар или гликирания хемоглобин.

„Това е предупредителна фаза. Тя показва, че човек е изложен на риск от развитие на диабет“, обяснява д-р Джейсън Фънг, специалист по бъбречни заболявания.

Проблемът е огромен по мащаб. По оценки на Международната диабетна федерация стотици милиони възрастни по света имат нарушен глюкозен толеранс – състояние, свързано с повишен риск от диабет тип 2.

Преддиабетът е свързан не само с бъдещо развитие на диабет. При засегнатите се наблюдава и повишен сърдечно-съдов риск, поради което ранната намеса има значение далеч отвъд контрола на кръвната захар.

Един от най-важните модифицируеми рискови фактори е наднорменото тегло и особено натрупването на излишна мастна тъкан. То може да увеличи инсулиновата резистентност – състояние, при което клетките реагират по-слабо на инсулина и организмът трябва да произвежда повече от този хормон, за да контролира глюкозата.

С течение на времето панкреасът може да започне да изпитва затруднения да компенсира повишената инсулинова резистентност и нивата на кръвната захар постепенно да нараснат.

Теглото обаче е само част от картината.

„Преддиабетът и диабет тип 2 са наистина сложни състояния и съществуват множество различни рискови фактори“, посочва Ема Пайк от Diabetes UK.

Сред тях са възрастта, генетичната предразположеност, фамилната обремененост и социално-икономическите фактори. Това означава, че преддиабет може да бъде установен и при хора, които не отговарят на стереотипната представа за пациент с висок риск от диабет.

Когато състоянието бъде открито, една от основните мерки е промяна в начина на живот. Храненето, движението и при необходимост намаляването на телесното тегло могат да окажат съществено влияние върху начина, по който организмът регулира глюкозата.

При храненето специалистите препоръчват да се ограничи прекомерната консумация на рафинирани въглехидрати и добавени захари, включително сладки напитки и много силно преработени храни. За сметка на тях могат да се увеличат пълнозърнестите продукти, бобовите култури, зеленчуците и другите богати на фибри храни.

Това не означава пълно премахване на въглехидратите. По-важни са качеството, количеството и цялостният баланс на храненето.

Практичен ориентир е приблизително половината от чинията да бъде заета от зеленчуци, една четвърт – от източник на белтъчини, а останалата четвърт – от пълнозърнести или други богати на фибри въглехидратни храни.

Има данни, че дори редът, в който се приемат различните компоненти на храната, може да повлияе на глюкозния отговор. В малки контролирани изследвания консумацията на зеленчуци и белтъчини преди въглехидратите е свързана с по-ниски пикове на глюкозата и инсулина след хранене. Това обаче е допълваща стратегия, а не заместител на балансираното хранене.

Също толкова важно е движението. Общите препоръки за възрастните включват поне 150 минути физическа активност с умерена интензивност седмично, като към аеробните упражнения могат да бъдат добавени и силови тренировки.

Ходенето, плуването и колоезденето са сред достъпните възможности. Дори кратко раздвижване след хранене може да подпомогне контрола на кръвната захар, тъй като работещите мускули използват глюкоза.

Едно от най-силните доказателства за ефекта от тези промени идва от мащабната американска програма Diabetes Prevention Program. В първоначалното проучване участват 3234 души с висок риск от развитие на диабет тип 2.

Интензивната програма е насочена към намаляване на телесното тегло с поне 7% и минимум 150 минути физическа активност седмично. Резултатите показват 58% по-ниска честота на развитие на диабет тип 2 в сравнение с групата на плацебо по време на първоначалния период на проследяване.

Това е важно уточнение: 58% не означава, че всеки човек с преддиабет може да намали личния си риск точно с толкова. Стойността е резултат от конкретно клинично проучване и описва сравнението между изследваните групи.

Значение има и сънят. Недостатъчният или системно нарушен сън се свързва с неблагоприятни промени в метаболизма на глюкозата и инсулиновата чувствителност. За повечето възрастни обичайните препоръки са около 7–9 часа качествен сън на денонощие, макар индивидуалните нужди да се различават.

Дългосрочните наблюдения върху хора с висок риск от диабет показват още нещо важно – връщането на кръвната захар към нормални стойности може да бъде свързано с трайни ползи. Това е още една причина преддиабетът да се разглежда като възможност за ранна намеса, а не като неизбежна междинна спирка по пътя към диабет тип 2.

„Веднага щом някой бъде информиран, че има преддиабет – и колкото по-бързо обмисли какви промени може да направи, за да намали риска от развитие на диабет тип 2 – толкова по-добре“, казва Аманда Ейвъри, доцент по хранене и диететика в Университета на Нотингам.

Най-същественото послание е, че преддиабетът трябва да бъде приеман сериозно, но не като окончателна присъда. Ранното установяване, проследяването на показателите и устойчивите промени в начина на живот могат значително да променят бъдещия риск.

При установени високи стойности на кръвната захар конкретният подход трябва да бъде обсъден с лекар, тъй като подходящите цели за тегло, хранене, движение, изследвания и евентуално лечение зависят от индивидуалния здравен профил.