Пет „Страйкър“ за армията, заплатите без ръст през 2027 г.

Първите пет бойни машини „Страйкър“ вече са официално приети за Сухопътните войски на България. Това стана на 3 ноември 2026 г. в завод „ТЕРЕМ – Ивайло“ във Велико Търново.

Ден по-късно министърът на отбраната Димитър Стоянов коментира пред БНТ забавянето на проекта, плановете за превръщане на България в регионален център за обслужване на машините и финансовите ограничения пред армията.

Общо 30 машини вече са доставени в страната, като пет са официално предадени за нуждите на 61-ва Стрямска механизирана бригада в Карлово. До края на годината се очакват още три.

Проектът е част от договор със САЩ за придобиване на 198 машини на стойност над 1,4 млрд. долара. От тях 183 са от семейството „Страйкър“, а останалите 15 са логистични машини.

Данните за доставките и приемането на първите машини бяха потвърдени от БНТ след официалната церемония във Велико Търново.

Димитър Стоянов определи проекта като „проект на забавената модернизация“, тъй като подготовката му е започнала преди повече от десетилетие и е преминала през няколко правителства.

Министърът припомни, че още през 2017–2018 г. са провеждани консултативни съвети, посветени на модернизацията на въоръжените сили. Проектът е получил конкретно развитие по време на служебното правителство през 2022–2023 г., когато самият той е бил министър на отбраната.

Договорът впоследствие е подписан от следващото ръководство на министерството.

Според Стоянов първоначалното забавяне от около една година не е причинено от българската страна. Той обясни, че затрудненията са възникнали при организацията на производството и доставките между американската страна и предприятието в Канада.

Министърът изрази надежда, че изоставането ще бъде наваксано. По думите му към момента доставките се изпълняват по актуализирания график.

Стоянов уточни, че договорите за подобни доставки са типови споразумения, използвани от САЩ и при други държави, включително Словакия и Румъния. В тях не са предвидени конкретни клаузи за неустойки при забавяне.

България все пак получава компенсации, договорени с американската страна. Те включват резервни части и предоставяне на по-стари машини, които се използват за обучение на българските военнослужещи.

Една от основните амбиции на Министерството на отбраната е Велико Търново да се превърне в регионален център за сглобяване и обслужване на бойните машини „Страйкър“.

В момента окончателното окомплектоване на техниката се извършва в завод „ТЕРЕМ – Ивайло“. От януари 2027 г. се предвижда предприятието да поеме по-сложни дейности по сглобяването и оборудването на следващите доставки.

Целта е специалистите в завода постепенно да придобият необходимите знания и практически опит за по-широко участие в поддръжката на техниката.

По думите на министъра машините имат три нива на техническо обслужване. Първите две ще се извършват във военните формирования, а министерството работи и за осигуряване на третото, най-сложно ниво на поддръжка в България.

Амбицията е бъдещият център да обслужва и машини на други държави, включително Република Северна Македония и Украйна, които също използват техника от семейството „Страйкър“.

За тези намерения министърът говори и след церемонията във Велико Търново, съобщи БНТ.

Засега регионалният сервизен център е цел на министерството, а не окончателно реализиран проект.

Стоянов коментира и цялостната модернизация на Българската армия. Според него между технологичните възможности на българските въоръжени сили и тези на съюзниците от НАТО все още има значителна разлика.

„Страйкър“, изтребителите F-16 и новите военни кораби са част от усилията за преодоляването ѝ, но процесът ще продължи години, подчерта министърът.

Той посочи, че модернизацията до 2030 г. ще разчита в значителна степен на европейския механизъм SAFE, който предоставя финансиране за конкретни отбранителни проекти.

Това обаче не отменя необходимостта България да продължи да отделя средства за отбрана и от националния бюджет.

По думите на Стоянов около 34–35% от българските разходи за отбрана са насочени към капиталови инвестиции, което е над посочения от него ориентир на НАТО от 20%.

Министърът обърна внимание и на състоянието на военната инфраструктура, за чието обновяване са необходими значителни средства.

Като пример той посочи ремонта на авиобаза „Граф Игнатиево“, при който са възникнали сериозни разминавания между първоначално планираните и необходимите разходи.

Според Стоянов част от сумите са били определени още през 2020 г., преди изготвянето на достатъчно подробни проекти.

Той даде пример с обществена поръчка, първоначално оценена на 10 млн., чиято прогнозна стойност впоследствие е достигнала 18 млн. Министърът не уточни валутата в предоставения цитат.

Министерството няма да допуска автоматично индексиране на договорите за военна инфраструктура, заяви Стоянов. При съществено разминаване между първоначалната и необходимата стойност ще се пристъпва към прекратяване на процедурите и обявяване на нови обществени поръчки.

Министърът коментира и бюджета за следващата година, като обяви, че през 2027 г. не се предвижда увеличение на възнагражденията на военнослужещите.

По думите му финансовите ограничения не позволяват едновременно повишаване на заплатите и изпълнение на всички инвестиционни ангажименти.

„Ако ние увеличим заплатите, трябва да отрежем от капиталните разходи“, обясни Стоянов.

Той подчерта, че средствата по механизма SAFE са предназначени за конкретни проекти и не могат да бъдат пренасочвани към възнаграждения.

Замразяването на заплатите е заявено като бюджетно намерение, а не като окончателно приет размер на възнагражденията за 2027 г. Министърът изрази надежда, че ограничението ще бъде временно.

Така Министерството на отбраната ще трябва да балансира между три основни приоритета – придобиването на нова бойна техника, обновяването на военната инфраструктура и задържането на подготвени военнослужещи.

Приемането на първите машини „Страйкър“ е конкретна стъпка в модернизацията на Сухопътните войски, но според Димитър Стоянов устойчивото развитие на армията ще изисква дългосрочно финансиране и последователно изпълнение на проектите.