Ползите от консумацията на риба са добре известни – тя е основен елемент от Средиземноморската диета, например. Въпреки това, отравянето с живак продължава да буди притеснения. Сега учени откриха начин да намалят нивата на живак в рибата с до 35%, като променят начина, по който тя се опакова.

Екип от Шведския университет по селскостопански науки и Техническия университет Чалмърс експериментира с добавяне на аминокиселината цистеин към консервирана риба тон – вид, който често съдържа високи количества живак.

При потапяне на риба тон в разтвор, съдържащ цистеин, в лабораторни условия се отчита премахване на между 25 и 35% от живака. Колкото по-голяма част от рибата е в контакт с разтвора, толкова повече живак се извлича в течността.

Цистеинът е избран, защото живакът се свързва силно с него – същата причина, поради която той се натрупва в рибата първоначално. Изследването надгражда предходна работа на същите учени по темата.

„Смятахме, че по този начин част от живака ще бъде изтеглена от рибата и ще се свърже с разтвора, който след това може да бъде изхвърлен,“ казва химикът Пшемислав Страховски от Чалмърс. „Необходимо е допълнително изследване за безопасното обезвреждане на извлечения живак.“

Ако сте консумирали риба без да знаете за възможно замърсяване с живак – няма място за паника. Обикновено не се приема достатъчно количество, за да има риск за здравето. Все пак се препоръчва бременни жени и малки деца да ограничават приема.

В повечето случаи ползите за здравето от яденето на риба превъзхождат евентуалните рискове. Но ако живачното съдържание може да се намали чрез опаковката, това би направило рибата още по-безопасна.

„Красотата на този метод е, че той действа, докато продуктът е на рафта,“ обяснява Страховски. „Не са необходими допълнителни стъпки при индустриалното производство.“

„Приложението на резултатите ни би увеличило сигурността при консумация на риба.“

Изследванията не показват никакви промени във външния вид или мириса на третираната с цистеин риба. Премахването на живака продължава до две седмици, без нужда от допълнителни добавки.

Макар че ще са нужни още изследвания, за да се приложи методът в промишлен мащаб, първоначалните резултати са обещаващи. Екипът вярва, че техниката може да бъде допълнително усъвършенствана.

„Изследването ни показва, че има и други начини да се справим със замърсяването с живак при рибата тон – не само чрез ограничаване на консумацията,“ казва специалистът по храните Мехди Абдолахи от Чалмърс.

„Целта ни е да подобрим безопасността на храните, да подкрепим човешкото здраве и да използваме по-добре храни, които в момента са под определени ограничения.“

Изследването е публикувано в списание Global Challenges.