Международна група от палеогенетици постигна исторически пробив в археологията, успявайки за първи път да извлече древна човешка ДНК директно от стените на пещери. Изследването, публикувано в научното списание Nature Communications, преобръща досегашните методологии за изследване на миналото.
До момента експертите разчитаха изцяло на костни останки или дълбоки почвени слоеве. Новото откритие обаче доказва, че самата твърда скална повърхност е способна да съхранява ценна генетична информация в продължение на хилядолетия.
Ключовият успех на международния изследователски екип FIRST-ART е регистриран при анализирането на малка червена точка в португалската пещера Ескурал. Този праисторически символ е бил покрит от фин слой калцит – минерал, който е изиграл ролята на перфектен естествен консервант и е защитил пробата от съвременно замърсяване.
Лабораторните тестове потвърждават, че изолираният генетичен материал принадлежи на представител на Homo sapiens. Неговата възраст се оценява на поне 4 000 до 5 000 години, като съществува сериозна вероятност да датира още от епохата на Горния палеолит.
Авторите на проучването изрично подчертават, че намерената ДНК не идентифицира автоматично оригиналния създател на рисунката. Тя доказва единствено директен физически контакт със стената, който може да е дело на самия художник, на негов помощник или дори на много по-късен посетител.
Общо изследователите са проучили подробно 11 пещери на територията на Испания и Португалия. От тях са били събрани 54 специфични проби от 24 скални рисунки и съседни незасегнати от пигменти участъци.
Допълнителни ценни данни са извлечени и от испанската пещера Коварон, където учените са идентифицирали ДНК на жени от популацията на западните ловци-събирачи, обитавали района преди хиляди години. Макар иновативният метод все още да е изключително сложен и частично разрушителен за скалните повърхности, научната общност вижда в него огромен потенциал за пренаписване на историята. В бъдеще тази технология може да даде категоричен отговор на големия залог дали определени праисторически паметници са дело на Homo sapiens или на неандерталци.
Все още няма коментари. Бъдете първи.