Светът губи водните си запаси: речният отток е под нормата в 36% от басейните през 2025 г.

2025 г. се нарежда сред най-сухите години за речния отток в света за последните 35 години, показва новият доклад на Световната метеорологична организация за състоянието на глобалните водни ресурси. Данните очертават продължаващо отклонение от обичайния воден цикъл – с недостиг на вода в едни райони и разрушителни наводнения в други.

Речният отток през миналата година е бил под нормата в 36% от площта на наблюдаваните речни басейни. Това е седма поредна година, в която делът на басейните с нормални условия остава значително под дългосрочната средна стойност. За базовия период 1991–2020 г. средно около 46% от речните басейни са били в нормални граници, докато през последните седем години този показател се движи между 34% и 38%.

Картината не се ограничава до реките. СМО отчита продължаващо намаляване на общите запаси от вода на сушата – показател, който обхваща подземните води, реките и езерата, влагата в почвата и растителността, както и снега и леда. Тенденцията към спад се наблюдава след периода 2014–2016 г.

„Изчерпваме спестовната сметка“, предупреждава генералният секретар на СМО Селесте Сауло, използвайки сравнението за дългосрочните водни резерви на планетата. Намаляването им означава, че при продължителна суша природните системи разполагат с все по-малък буфер, от който да компенсират недостига.

Особено внимание в доклада е отделено на подземните води. Близо две трети от наблюдаваните сондажи са отчели стойности извън исторически нормалните граници през 2025 г., като отклоненията са все по-силно насочени към дефицит. Подземните води са критичен резерв за питейното водоснабдяване, земеделието и индустрията, особено в райони с ограничени повърхностни водоизточници.

Проблемът се задълбочава и от състоянието на ледниците. Според СМО те са губили маса за четвърта поредна година във всички основни заледени региони, за които има наблюдения. Натрупаната загуба през периода 2023–2025 г. се оценява на приблизително 1400 гигатона вода – огромен обем, който едновременно намалява дългосрочните сладководни резерви и допринася за покачването на морското равнище.

Данните са част от доклада на Световната метеорологична организация за глобалните водни ресурси, който проследява ключови компоненти на водния цикъл чрез наземни измервания, сателитни наблюдения и хидроложко моделиране. Изданието за 2025 г. обхваща информация от 68 държави и повече от 3000 измервателни станции.

Ниските количества вода обаче са само едната страна на проблема. СМО описва глобалния воден цикъл като все по-непредсказуем, с резки преходи между суши и екстремни валежи и наводнения. През последните пет години Азия и Африка заедно са регистрирали поне половината от отчетените екстремни явления, свързани с водата, и над 80% от смъртните случаи, причинени от тях.

През 2025 г. продължително нисък речен отток е наблюдаван в части от Северна Америка, в басейните на Ла Плата и Сао Франсиско в Южна Америка, както и в Източна Европа, Близкия изток и Централна Азия. В други части на света картината е противоположна – необичайно високи водни количества и наводнения, което показва колко големи могат да бъдат регионалните различия в рамките на една и съща година.

Промените вече имат пряко отражение върху земеделието, производството на електроенергия, речния транспорт, екосистемите и сигурността на питейното водоснабдяване. При по-малки речни количества намалява потенциалът за напояване и хидроенергетика, а продължителното изчерпване на подземните води може да превърне временната суша в дългосрочен структурен проблем.

СМО настоява за повече измервания и по-добър обмен на хидроложки данни между държавите. Според организацията надеждното наблюдение е необходимо не само за проследяване на климатичните тенденции, но и за по-ранно предупреждение за суши и наводнения и по-добро управление на ограничените водни ресурси.

Изводът от данните за 2025 г. е, че проблемът вече не може да бъде разглеждан само като поредица от отделни суши или наводнения. Продължителният спад на водните запаси, загубата на ледници и все по-големите отклонения в речния отток показват промяна в начина, по който водата се движи и съхранява на планетата – с последствия, които достигат от земеделските полета до електроенергийните системи и питейната вода.