Нови прогнози за топенето на ледовете в Антарктида

Международен екип от учени, ръководен от австралийски изследователи, представи нови компютърни симулации на ледената покривка на Антарктида, които ще помогнат за прогнозиране на покачването на световното морско равнище през XXI век.

Разработките са предоставени на международния проект ISMIP7 и ще бъдат използвани при подготовката на Седмия оценъчен доклад на Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC).

Информацията беше оповестена на 11 ноември от Австралийската антарктическа служба. Представянето на симулациите съвпада с провеждането на климатичната конференция на ООН COP31 в Анталия, Турция, от 9 до 20 ноември.

Изследването е ръководено от д-р Чен Джао от Института за морски и антарктически изследвания към Университета на Тасмания. В международния екип участват учени от Австралия, Финландия и САЩ.

Новите симулации са част от проекта ISMIP7, който обединява научни групи от различни държави, за да сравнява моделите на ледените покривки на Антарктида и Гренландия.

Основната задача е да се установи колко лед може да загуби Антарктида при различни климатични сценарии и как тази загуба ще повлияе на морското равнище.

Според д-р Джао международното сътрудничество позволява да бъдат оценени различните физични процеси, които определят реакцията на антарктическата ледена покривка към глобалното затопляне.

Един от най-важните въпроси е свързан с топенето на огромните плаващи ледени шелфове, разположени по крайбрежието на континента.

Тези ледени образувания изпълняват ролята на естествени прегради, които забавят движението на леда от вътрешността на Антарктида към океана.

Когато по-топлите океански води разтопяват ледените шелфове отдолу, те изтъняват и постепенно губят способността си да задържат леда зад тях. В резултат ледниците на сушата могат да започнат да се придвижват по-бързо към морето.

Самото топене на вече плаващ лед не повишава съществено морското равнище. Опасността идва от ускореното навлизане на допълнителни ледени маси от сушата в океана.

Д-р Дейвид Гуитър от Австралийското партньорство за антарктически изследвания и Австралийската антарктическа служба обяснява, че именно този процес остава сред най-големите неизвестни в съвременните климатични прогнози.

По думите му Антарктида е един от основните източници на несигурност при изчисляването на бъдещото покачване на морското равнище, а взаимодействието между океанските води и долната повърхност на ледените шелфове все още не е достатъчно добре изучено.

Различните климатични модели използват различни методи за изчисляване на това топене. Новите симулации трябва да покажат доколко изборът на конкретен физичен модел влияе върху прогнозите за целия континент.

За изчисленията учените са използвали два мощни суперкомпютъра – Setonix в Австралия и LUMI във Финландия. Тяхната изчислителна мощност позволява да се моделират сложни процеси, протичащи едновременно в огромни ледени маси и за продължителни периоди.

Резултатите са особено важни за Австралия и островните държави в Тихия океан, където дори сравнително малко повишаване на морското равнище може да увеличи риска от крайбрежни наводнения, ерозия и проникване на солена вода.

По-точните прогнози ще помогнат на правителствата да планират защитата на крайбрежните населени места, инфраструктурата и водните ресурси.

Следващият етап от работата ще бъде осъществен чрез съвместния проект на Австралия и Франция „От леда до островите“ (From Ice to Islands). Той ще преобразува научните прогнози в информация, приложима при вземането на решения за крайбрежните райони.

Пълните резултати от международния проект се очаква да бъдат публикувани през 2027 г., преди подготовката на Седмия оценъчен доклад на IPCC.

Представените сега симулации все още не дават окончателна оценка с колко сантиметра ще се повиши морското равнище вследствие на загубата на лед от Антарктида. Те са част от по-широк международен научен процес, който трябва да намали несигурността в бъдещите прогнози.

Изследователите подчертават, че разбирането на процесите в Антарктида е от решаващо значение за оценката на климатичните рискове през следващите десетилетия – не само за полярните райони, но и за крайбрежните общности по целия свят.