Европа преживя третото най-горещо лято в историята

Европа преживя третото най-топло лято в историята на наблюденията, а за Западна Европа сезонът беше най-горещият досега, показва новият анализ на европейската климатична служба „Коперник“.

Рекордните жеги бяха съпроводени от продължителна суша, необичайно топли морета, горски пожари и най-ниските летни речни нива в Европа от повече от 30 години.

Данните на Службата на ЕС за изменение на климата „Коперник“ показват, че средната температура в Западна Европа между юни и август е достигнала 21,7°C – с 2,5°C над средното за периода 1991–2020 г. Така е подобрен предишният регионален рекорд от горещото лято на 2003 г.

За Европа като цяло средната температура през лято 2026 е била с 1,17°C над нормата за 1991–2020 г., което го нарежда на трето място сред най-топлите лета, регистрирани досега. По-горещи са били само летата на 2024 и 2022 г.

Мащабът на топлинния стрес също е рекорден. До края на лятото 52% от територията на Европа е била изложена поне веднъж на „много силен“ топлинен стрес. При използвания от „Коперник“ универсален индекс UTCI това означава усещана температура от 38°C или повече, при която рискът за човешкото здраве значително нараства.

Особено тежка е била ситуацията в Западна Европа. През 17 дни най-малко 60% от територията на региона е регистрирала максимални температури над 30°C. За сравнение, през исторически горещото лято на 2003 г. подобни условия са наблюдавани през 11 дни, а през 2025 г. – само през седем.

Горещините започнаха необичайно рано. Първата голяма гореща вълна обхвана значителни части от Западна Европа още в края на май, а необичайно високите температури продължиха през летните месеци и достигнаха до септември. В редица европейски държави бяха отчетени нови национални и регионални температурни рекорди.

„Европа преживя лято на комбинирани климатични крайности през 2026 г.“, коментира Саманта Бърджес от „Коперник“. По думите ѝ едновременното действие на рекордния топлинен стрес, широко разпространената суша, изключително ниските речни нива и необичайно топлите морета е засегнало водоснабдяването, енергийните системи, транспорта, екосистемите и човешкото здраве.

Необичайните условия не се ограничават до сушата. Температурите на морската повърхност около Европа достигнаха рекордни или близки до рекордните стойности, като особено силни морски горещи вълни бяха регистрирани в части от Атлантическия океан и Средиземно море.

Същевременно речните системи понесоха сериозен удар. Средните летни речни потоци в Европа паднаха до най-ниското си равнище от повече от три десетилетия, като необичайно ниски стойности бяха наблюдавани по големи европейски реки. Това създаде допълнителни проблеми за водоснабдяването, транспорта, земеделието и производството на енергия.

Комбинацията от високи температури, суха растителност и продължителен недостиг на валежи създаде и благоприятни условия за разпространението на горски пожари. Според данните, обобщени от „Коперник“, през сезона са изгорели около 680 000 хектара, което нарежда 2026 г. сред най-тежките години по засегнати от огън площи в Европа.

Последиците се измерват не само с климатични рекорди. Горещите вълни през сезона бяха свързани с десетки хиляди смъртни случаи в Европа, а селското стопанство в редица райони понесе загуби заради комбинацията от екстремни температури и недостиг на вода.

Допълнителен фактор през 2026 г. е развиващият се Ел Ниньо в тропическия Тих океан, който влияе върху глобалната атмосферна циркулация и може временно да засили глобалното затопляне. „Коперник“ отчита, че условията на Ел Ниньо вече са налице и се очаква явлението да продължи да се усилва през следващите месеци.

Учените обаче разграничават естественото влияние на Ел Ниньо от дългосрочната тенденция. Продължаващото глобално затопляне, причинено основно от натрупването на парникови газове от човешката дейност, повишава базовите температури, върху които действат естествени климатични колебания като Ел Ниньо.

Лято 2026 показва и колко взаимно свързани могат да бъдат климатичните крайности. Рекордната жега увеличава изпарението и потреблението на вода, сушата понижава речните нива и изсушава растителността, а това на свой ред увеличава риска от големи пожари и загуби в земеделието.

Новите данни на „Коперник“ показват, че подобни сезони вече не могат да бъдат оценявани единствено чрез температурните рекорди. Все по-важни стават последствията за здравето, водните ресурси, производството на храни, енергетиката, транспорта и устойчивостта на европейските градове и екосистеми.