Риби, корали, морска трева – цял подводен свят се е настанил върху и около потънали кораби. Но според гмуркачите, корабокрушенията разказват и истории за минали епохи, чрез съдбата на всеки кораб и живота на хората на борда.

Стар зенитен оръдие, военни мотоциклети и бронирани превозни средства, покрити с утайки, и между тях – цветни риби, посрещат посетителите на потъналия кораб SS Thistlegorm. Британският товарен кораб потъва по време на Втората световна война и е открит отново едва през 1956 г. от френския океанограф Жак-Ив Кусто.

Корабът лежи на около 30 метра дълбочина, сравнително добре запазен и леснодостъпен – комбинация, която го прави популярна дестинация за гмуркане.

Моретата по целия свят – от Норвегия до Малта, от Аруба до Австралия – са гробища на безброй потънали кораби, които привличат гмуркачите. Очарованието им се дължи на смесицата от драма, преходност и преживяването на природата. Хората на борда често са загинали, материалът на корабите бавно се разрушава, а морските растения и риби го превръщат в свой нов дом.

„Корабокрушенията са чужди тела на морското дъно, но с годините и десетилетията се превръщат в изкуствени рифове,“ обяснява инструкторът по гмуркане Франк Остхаймер от Германската асоциация по гмуркане. „Природата ги поема и те постепенно се разпадат.“

Един от особено цветните потънали кораби е товарният Jane C край остров Аруба в Карибско море. Блестящи корали покриват част от външния корпус, а около него плуват лъчи мантa и мурени. Според арубанските туристически власти, мит или истина, корабът е потопен през 1988 г., след като митницата открила няколко тона кокаин на борда, за да служи като изкуствен риф.

Подобни практики се случват и по-късно: през 2022 г. нефтеното танкере MV Hephaestus е потопено край малтийския остров Гозо след внимателно почистване от остатъци от масло и смазочни материали.

Все повече възможности за гмуркане до корабокрушения

Остхаймер отбелязва, че възможностите за гмуркане при корабокрушения се увеличават – нови кораби се откриват постоянно, например в Балтийско море, а мерките за опазване на природата в Средиземно море правят подводния свят по-привлекателен за гмуркачи.

В Европа има редица дестинации – край испанското крайбрежие Коста Брава или Мадейра, край хърватския остров Раб и град Пула в Истрия, както и западното крайбрежие на Сицилия, където танкерът Pavlov лежи край Трапани.

Особено препоръчителни са потънали кораби край Хиерес, Южна Франция. Там има редица корабокрушения от Втората световна война, а поне два излизат над повърхността, което ги прави подходящи и за начинаещи. „Donator е един от най-красивите потънали кораби в света – с богата вегетация и разнообразие от риби, сравними с тропиците,“ казва Остхаймер.

Военни кораби в Норвегия и Шотландия

Норвегия предлага множество корабокрушения от Втората световна война. „Тогава корабите често пътуваха през нощта, защитени от брега, и при бомбардировки се опитваха да докоснат сушата,“ обяснява Остхаймер. Един район с няколко потънали кораба е край Гулен, близо до Берген, но студените води са подходящи само за опитни гмуркачи.

В Шотландия, заливът Скапа Флоу между Оркнейските острови е дом на потънали военни кораби от Първата световна война – немският висококласен флот се самопотапя тук малко след края на войната през 1919 г. Днес могат да се посетят три бойни кораба и минировач от този флот.

Две потънали британски бойни кораби, HMS Royal Oak и HMS Vanguard, са военни гробища и гмуркането е забранено – повече от 1 600 войници са загинали при потъването им. За всички други разрешени потънали кораби важи правилото: „Нищо не трябва да се взема.“