Над 50 000 жертви на горещините в Европа през лятото

Рекордните горещини в Европа през лятото на 2026 г. са причинили приблизително 50 391 преждевременни смъртни случая, като близо две трети от тях се свързват с климатичните промени, предизвикани от човешката дейност. Това показва ново научно изследване, обхващащо 854 европейски града, чиито резултати бяха представени на 23 октомври, съобщава Асошиейтед прес.

Според учените 32 619 от смъртните случаи са свързани с допълнителното затопляне на климата, причинено основно от изгарянето на въглища, петрол и природен газ. Това означава, че приблизително 65% от изчислената смъртност вследствие на горещините се дължи на влиянието на човешката дейност върху климата.

Изследването е проведено от учени от Имперския колеж в Лондон и Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина. Анализирани са температурните условия и свързаната с тях смъртност през юни, юли и август в градове от 30 европейски държави.

Лятото на 2026 г. се оказва най-смъртоносното от разгледаните години по отношение на горещините. Изчислените 50 391 смъртни случая са със 71% повече спрямо 2022 г., когато в същите градове са оценени 29 480 жертви.

Данните показват мащаба на риска, но учените подчертават, че става дума за статистически оценки, а не за пряко регистрирани смъртни случаи с диагноза „топлинен удар“. Високите температури могат да ускорят фаталния изход и при хора със сърдечносъдови, дихателни и други заболявания.

Реалният брой на засегнатите в Европа може да е по-висок, тъй като проучването обхваща градове, в които живеят около 40% от населението на изследваните държави. В анализа не е включена и горещата вълна през май.

Около една трета от смъртните случаи са настъпили между 17 юни и 1 юли, когато Европа е преживяла особено интензивна гореща вълна. През този период температурите са били средно с 5,3 градуса над обичайните стойности, обяснява съавторът на изследването Гарифалос Константинудис, биостатистик в Имперския колеж в Лондон.

На отделни места отклоненията са били още по-големи. Според водещия автор Клеър Барнс в някои европейски градове температурите са достигнали стойности с 12 градуса над нормалните.

Барнс предупреждава, че значителна част от инфраструктурата в Западна и Северна Европа не е пригодена за подобни продължителни горещини. Жилищата, обществените сгради и градската среда често не осигуряват достатъчна защита при екстремно високи температури.

Най-голям брой смъртни случаи, свързани с горещините през лятото на 2026 г., са изчислени в Италия, Франция, Испания и Германия.

Особено уязвими са възрастните хора. Според Константинудис повече от половината от починалите са били на възраст 85 и повече години.

Въпреки това екстремните температури не застрашават само най-възрастните. Изследователите изчисляват, че горещините са допринесли и за смъртта на над 800 души на възраст между 20 и 44 години.

За да определят влиянието на климатичните промени, учените са използвали модели, които сравняват реалните температури с хипотетичен сценарий, при който човешката дейност не е предизвикала глобално затопляне.

След това са изчислили очакваната смъртност при двата сценария. Разликата позволява да се оцени каква част от жертвите е свързана с допълнителното затопляне на планетата.

Този подход е използван и в отделно научно изследване, публикувано на 14 октомври в списание Nature Health, което разглежда смъртността от горещини в 854 европейски града за периода 2000–2025 г.

В него учените оценяват общо 430 365 смъртни случая, свързани с високите температури, за изследваните 26 летни сезона. Малко над половината от тях са приписани на климатичните промени, причинени от човешката дейност.

Особено тревожна е тенденцията делът на смъртните случаи, свързани с глобалното затопляне, да се увеличава. В дългосрочния анализ той нараства от 39% през 2000 г. до 68% през 2025 г.

Според Барнс Европа е най-бързо затоплящият се континент, като средните температури вече са приблизително 2,5 градуса над прединдустриалните нива.

На пръв поглед подобна разлика може да изглежда малка, но при екстремни горещини допълнителното затопляне може да се окаже решаващо за човешкото здраве.

За България изследването е особено актуално заради високите летни температури и риска за възрастните хора, жителите на големите градове и хората с хронични заболявания. Представените общоевропейски резултати обаче не позволяват да се посочи отделен брой жертви за страната без допълнителен анализ на националните данни.

Изводът на учените е, че горещините вече представляват сериозна заплаха за общественото здраве в Европа, а климатичните промени увеличават мащаба на последствията. Сред необходимите мерки са по-ефективни системи за ранно предупреждение, достъпни прохладни обществени пространства, по-добра защита на уязвимите групи и ограничаване на емисиите от изкопаеми горива.