Носителят на „Оскар“ Алекс Гибни представи на кинофестивала във Венеция „Musk“ – мащабен документален портрет на Илон Мъск, който проследява пътя му от технологичен предприемач до една от най-влиятелните фигури в световния бизнес и политика.

Филмът е с продължителност 225 минути и 10-минутен антракт и беше показан извън конкурсната програма на 83-тия Международен филмов фестивал във Венеция.

Гибни, носител на „Оскар“ за документалния „Такси към тъмната страна“, започва историята от ранните бизнес начинания на родения в Южна Африка предприемач и проследява възхода му през PayPal, Tesla и SpaceX, придобиването на Twitter, превърнат впоследствие в X, както и навлизането му в американската политика.

Мъск отказва да даде интервю за продукцията.

Според Гибни работата по филма е била белязана от нежеланието на редица хора от обкръжението на милиардера да говорят публично за него. Режисьорът твърди, че част от потенциалните му събеседници са се страхували от последствията.

Сред хората, които все пак застават пред камерата, са първата съпруга на Мъск Джъстин Мъск, Ашли Сейнт Клер, журналистките Кара Суишър и Зоуи Шифър, съоснователят на Tesla Мартин Еберхард и един от пионерите на изкуствения интелект Джефри Хинтън.

Една от най-личните части на филма е разказът на Джъстин Мъск.

Пред камерата тя говори за брака им и за смъртта на първото им дете, както и за начина, по който отношенията между двамата се променят с нарастването на богатството и влиянието на предприемача.

Друга централна фигура е Ашли Сейнт Клер, която има дете от Мъск.

Сейнт Клер твърди, че ѝ е било предложено споразумение за конфиденциалност на обща стойност около 40 млн. долара, за да не разкрива публично бащинството. По думите ѝ тя отказва предложението и впоследствие решава да говори за отношенията си с Мъск.

Това твърдение е представено във филма и в публичните изявления на Сейнт Клер и следва да се разглежда именно като нейна версия за случилото се.

Политическата трансформация на Мъск заема значителна част от документалния филм.

Гибни проследява промяната от предприемач, възприеман в началото като символ на технологичния и екологичния прогрес, до един от най-влиятелните поддръжници на Доналд Тръмп и на десни политически движения.

Като един от повратните моменти е представена пандемията от COVID-19 през 2020 г., когато Мъск влиза в остър конфликт с ограниченията, засягащи производството на Tesla.

Филмът разглежда и семейния конфликт около трансджендър дъщеря му Вивиан Джена Уилсън, както и последвалите изказвания на Мъск срещу това, което самият той определя като „вирус на пробуденото съзнание“.

Отделено е място и на отношенията му с администрацията на Джо Байдън, а впоследствие – на подкрепата му за Доналд Тръмп.

След победата на Тръмп на изборите през 2024 г. Мъск получи водеща роля в Департамента за правителствена ефективност – DOGE, създаден с цел намаляване на федералните разходи и администрацията.

Именно тази част от кариерата му е сред най-критично представените във филма.

Авторите разглеждат съкращенията във федералните структури, ограничаването на американската международна помощ и достъпа на екипа на DOGE до чувствителни правителствени системи.

Филмът поставя въпроса как е била използвана информацията, до която хора от екипа на Мъск са получили достъп, и дали подобни масиви от данни могат да създадат риск от бъдеща злоупотреба.

Тези твърдения и опасения са част от критичната теза на продукцията и не всички са установени като доказани нарушения от страна на Мъск.

Гибни разглежда и твърденията за употреба на наркотици от предприемача, включително кетамин, като в значителна степен се опира на предишни журналистически разследвания.

Тъй като Мъск отказва интервю, режисьорът използва и необичаен похват – генерирана с изкуствен интелект версия на Мъск, която възпроизвежда негови действителни публични изказвания.

Така самият предприемач присъства символично във филма чрез собствените си думи.

„Musk“ не е традиционна биография и не крие критичната си позиция към своя герой. Филмът разглежда не само личността на Мъск, но и по-широкия въпрос как огромното частно богатство, контролът върху технологични платформи, правителствените договори и политическото влияние могат да концентрират власт в ръцете на един човек.

Особено място заемат амбициите на Мъск за Марс и развитието на изкуствения интелект. Гибни поставя под въпрос идеята, че колонизирането на други планети може да служи като своеобразен резервен вариант за човечеството при глобална катастрофа.

В крайна сметка филмът поставя един основен въпрос – какво се случва, когато технологична, икономическа, информационна и политическа власт се концентрират около една личност.

Отговорът на Гибни е подчертано критичен. Самият Мъск предварително определи проекта като атака срещу него, въпреки че отказа да участва в създаването му.