На фона на поредните политически призиви през 2026 г. президентът Илияна Йотова да свика Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС), официалният архив на президентската институция показва необичайно ниска честота на заседанията през последните пет години.

Ако се вземе календарният период от 16 август 2021 г. до 22 август 2026 г. включително, КСНС е заседавал само пет пъти. Последното заседание е било на 18 февруари 2025 г., което означава, че към 22 август 2026 г. са изминали около 18 месеца без заседание на съвета. Официалният архив на президентството не показва друго заседание между тези дати.

Заседанията в разглеждания период са:

16 август 2021 г. – необходимите финансови мерки за преодоляване на потенциална здравна и социално-икономическа криза вследствие на пандемията от COVID-19 и мерки срещу засиления миграционен натиск по българо-турската граница.

10 януари 2022 г. – интегрирането на Западните Балкани в ЕС и ролята на България, с акцент върху Република Северна Македония и Албания. КСНС прие, че евентуалното начало на преговорите със Северна Македония трябва да бъде обвързано с постигането на реални резултати, включително по отношение на правата на македонските българи.

15 февруари 2022 г. – рисковете и заплахите за националната сигурност и състоянието на Въоръжените сили. КСНС отчете ескалацията на напрежението в Черноморския регион, дефицитите във военните способности и необходимостта от ускоряване на модернизацията на армията.

4 октомври 2024 г. – рисковете и заплахите за националната сигурност в контекста на конфликтите в Близкия изток и необходимостта от предприемане на мерки. Заседанието е било извънредно.

18 февруари 2025 г. – рисковете и заплахите пред националната сигурност, произтичащи от разпространението на наркотични и упойващи вещества сред подрастващите и злоупотребата с тях.

16 август 2021 г.: първото заседание в разглеждания период

На 16 август 2021 г. президентът Румен Радев свиква КСНС на фона на две паралелни кризи – пандемията от COVID-19 и засиления миграционен натиск по границата с Турция. Официалната тема включва необходимите финансови мерки за преодоляване на потенциална здравна и социално-икономическа криза, както и мерки срещу миграционния натиск.

Заседанието е показателно и с това, че КСНС разглежда националната сигурност в широк смисъл – не само като военен и геополитически въпрос, но и през призмата на здравната, социалната и икономическата стабилност.

2022 г.: две заседания само в рамките на 36 дни

Само няколко месеца по-късно КСНС заседава два пъти.

На 10 януари 2022 г. основният акцент е поставен върху европейската интеграция на Западните Балкани и отношенията с Република Северна Македония. Съветът приема предложения към изпълнителната и законодателната власт относно българската позиция в процеса на европейска интеграция.

На 15 февруари 2022 г., само 36 дни по-късно, темата вече е пряко свързана с отбраната – рисковете и заплахите за националната сигурност и състоянието на Въоръжените сили. КСНС посочва като значими предизвикателства ескалацията на напрежението в Черноморския регион, международния тероризъм и миграционните потоци.

Това заседание се провежда само девет дни преди началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна на 24 февруари 2022 г.

След февруари 2022 г.: повече от две години без заседание

След заседанието от 15 февруари 2022 г. следва продължителна пауза. Следващото заседание е чак на 4 октомври 2024 г. – повече от две години и половина по-късно.

Темата тогава е рязкото влошаване на средата за сигурност в Близкия изток. След изслушване на службите за сигурност КСНС стига до извода, че към онзи момент няма пряка заплаха за България, но променената ситуация създава рискове за националната и европейската сигурност.

Сред обсъжданите рискове са тероризмът, миграционният натиск и необходимостта от повишаване на готовността на институциите при евентуална допълнителна ескалация.

Важно е да се прави разлика между заседание на КСНС и други консултативни срещи. През юни 2025 г. например Румен Радев проведе консултативна среща с представители на службите и ресорни министерства заради ситуацията в Близкия изток, но това не беше заседание на КСНС.

2025 г.: последното заседание

На 18 февруари 2025 г. КСНС заседава за последен път към 22 август 2026 г. Темата е разпространението на наркотични и упойващи вещества сред подрастващите и рисковете за националната сигурност.

Съветът приема седем групи предложения към изпълнителната и законодателната власт, включително за промени в нормативната база, засилен контрол, нова петгодишна национална стратегия срещу злоупотребата с наркотични вещества и по-ефективна превенция сред младите хора.

От тази дата до 22 август 2026 г. КСНС не е провеждал заседание.

Какво казва законът?

Правната рамка е категорична по отношение на периодичността. Законът за Консултативния съвет за национална сигурност определя КСНС като съвещателен орган по въпросите на националната сигурност, който се възглавява от президента. Съветът обсъжда въпроси, свързани с външната и вътрешната политика във връзка с националната сигурност, гражданския мир, обществения ред и действията за предотвратяване или пресичане на опасност за националната сигурност.

Ключовият текст е чл. 5, ал. 2: „Редовните заседания се провеждат най-малко един път на три месеца.“ Законът предвижда също извънредни заседания по решение на президента, както и в определените от Конституцията случаи. За провеждане на заседание е необходим кворум от най-малко две трети от състава, а заседанията са закрити.

Следователно 18-месечната пауза е в очевидно несъответствие с посочената в закона минимална периодичност на редовните заседания. Самият закон обаче не предвижда изрична санкция за неспазването на този срок. Това е важно разграничение: фактът на продължителното непровеждане е установим, но от него автоматично не следва конкретна юридическа санкция за президента.

КСНС не е орган на изпълнителната власт. Той изготвя становища и предложения и целта му е да подпомага постигането на политическо съгласие и единодействие по приоритетни въпроси на сигурността и отбраната.

Защо политическите призиви през 2026 г. са важни

През юли 2026 г. „Демократична България“ официално настоя президентът Илияна Йотова да свика КСНС заради войната в Украйна, нестабилността в Черноморския регион, ескалацията в Близкия изток и променящата се среда за сигурност в Европа. В писмото си формацията изрично се позовава и на законовото изискване за заседание най-малко веднъж на три месеца.

На 22 август 2026 г. обаче Илияна Йотова заяви, че към момента няма основание за свикване на КСНС. Тя определи използването на националната сигурност за „пропагандни и партийни цели“ като неприемливо и призова политическите сили да търсят съгласие по въпросите на сигурността и стабилността на страната.

Президентът посочи и конкретен контрааргумент към критиците си – защо КСНС не е бил поискан през февруари 2026 г., когато 15 американски самолета-цистерни са били разположени на летището в София с разрешение на правителството, без президентската институция да е била уведомена, според нейното изявление.

КСНС не е „кризисен кабинет“

КСНС е съвещателен орган, а не кризисен щаб или изпълнителен орган. Неговата роля е да събира президента, правителството, парламентарното представителство, службите и военния връх за обща оценка на рисковете за националната сигурност.

Това означава, че дори при заседание КСНС не може самостоятелно да взема решения от компетентността на Министерския съвет или Народното събрание. Той формулира становища и предложения, които имат политическо и институционално значение.

Какво показват петте заседания?

Ако се погледне съдържанието им, картината е показателна. За пет години КСНС е разглеждал пандемична и миграционна криза, европейската интеграция и отношенията със Северна Македония, отбранителните способности на България, конфликтите в Близкия изток и разпространението на наркотични вещества сред подрастващите.

Това показва, че понятието „национална сигурност“ се използва в широк смисъл – от военната отбрана и международните конфликти до миграцията, общественото здраве и социалните рискове.

Но хронологията е още по-показателна. Между август 2021 г. и февруари 2022 г. има три заседания за шест месеца. След това следва пауза от повече от две години и половина. След октомври 2024 г. има едно заседание през февруари 2025 г., последвано от нова пауза от около 18 месеца.

Политическият спор през 2026 г.

Така спорът вече има две различни измерения.

Първото е политическо: има ли през август 2026 г. достатъчно сериозна и непосредствена заплаха, която да налага извънредно заседание на КСНС? Президентът отговаря отрицателно.

Второто е институционално: как се съвместява 18-месечното непровеждане на заседание с изричното законово изискване редовните заседания да се провеждат най-малко веднъж на три месеца? Тук фактите са безспорни – законовата норма съществува, а официалният архив не показва заседание след 18 февруари 2025 г.

Затова не би било коректно автоматично да се твърди, че президентът е извършил конкретно правонарушение единствено заради липсата на заседание. Също толкова некоректно би било обаче да се пренебрегва изричният текст на закона за тримесечната периодичност.

КСНС е създаден именно като формат за институционален диалог и политическо съгласуване по въпросите на националната сигурност. На фона на войната в Украйна, напрежението в Черноморския регион, конфликтите в Близкия изток и променящата се европейска среда за сигурност, въпросът през август 2026 г. вече не е само дали има непосредствена заплаха.

Той е и дали България използва в пълен обем механизъм, който законът изрично предвижда да работи редовно – най-малко веднъж на три месеца.