Популярното вярване в „пролетната умора“ (frühjahrsmüdigkeit) се оказа пълен мит, сочат данни от ново изследване на учени от Швейцария. Въпреки че терминът е дълбоко вкоренен в европейската култура, изследователите не откриха никакви биологични доказателства за неговото съществуване.

Проучването, публикувано в Journal of Sleep Research през март 2026 г., е ръководено от д-р Кристин Блуме от университета в Базел и изследователя на съня Албрехт Форстер от Inselspital Bern. Екипът е анализирал данни от 418 участници, които в продължение на една година са докладвали за качеството на съня и нивата си на изтощение на всеки шест седмици.

Въпреки че 47% от анкетираните твърдят, че страдат от пролетна умора, подробният анализ на данните не показва повишена сънливост или влошено качество на съня през този сезон. Според д-р Блуме хипотезите за хормонален дисбаланс или излишък на мелатонин в края на зимата са научно неправдоподобни, тъй като хормонът се разгражда в рамките на 24-часов цикъл.

Учените обясняват феномена чрез т.нар. „ефект на етикетирането“ и ноцебо ефект. Когато хората очакват да бъдат уморени поради вкоренени социални митове, те са по-склонни да интерпретират обичайното си изтощение като специфичен сезонен симптом. Това е вид самоизпълняващо се пророчество, подсилено от културната среда.

Друг фактор е когнитивният дисонанс. С идването на топлото време се появява социален натиск за активност и спорт. Ако човек не почувства моментален прилив на енергия, концепцията за пролетна умора предлага удобно оправдание за липсата на жизненост.

Интересен факт е, че докато в Централна и Източна Европа се говори за умора, в англоезичния свят терминът „пролетна треска“ (spring fever) се свързва с точно обратното – повишена енергия и виталност. Това разминаване допълнително потвърждава, че състоянието е по-скоро културен конструкт, отколкото медицински проблем.