Ново съвместно изследване на Stanford Medicine и международни експерти разкрива, че широко предписваните лекарства от класа на GLP-1 рецепторните агонисти (като Ozempic и Wegovy) са по-малко ефективни при част от пациентите поради генетични различия. Около 10% от населението са носители на варианти на гена PAM, които предизвикват феномен, наречен GLP-1 резистентност. При тези индивиди нивата на хормона, регулиращ кръвната захар, са парадоксално по-високи от нормалното, но тялото не реагира адекватно на тях.

Проучването, публикувано в Genome Medicine на 29 март, е резултат от десетгодишен труд и анализи на клинични изпитвания. Резултатите показват, че след шестмесечно лечение пациентите с тези генетични варианти са постигнали значително по-слаб контрол върху нивата на HbA1c (гликиран хемоглобин). Докато 25% от хората без тези мутации достигат целевите стойности на кръвната захар, при носителите на варианта p.S539W този процент пада до едва 11.5%.

Интересен факт е, че резистентността е специфична само за терапиите, работещи чрез GLP-1 хормона. Пациентите с въпросните генни варианти реагират нормално на други стандартни медикаменти за диабет като метформин или сулфонилурейни препарати. Професор Анна Глойн от Станфорд отбелязва, че предварителното тестване за тези варианти би помогнало на лекарите по-бързо да насочат пациентите към правилната терапия, вместо да губят месеци в неефективно лечение.

Въпреки че биологичният механизъм на тази резистентност все още е обект на изследване, учените са установили, че дефектът в ензима PAM засяга активирането на хормоните в тялото. При опити с мишки е наблюдавано, че при липса на този ген храната преминава през стомаха по-бързо, а лекарствата не успяват да забавят процеса, което е ключово за контрола на апетита и теглото. Изследователите се надяват, че откритието ще стимулира разработването на нови формулировки на лекарствата, които да преодоляват тази генетична бариера.