Според ново проучване на Университета в Тулуза, Франция, хората може би вдишват над 70 000 микропластмасови частици всеки ден, когато са на закрито. Тази цифра е много по-висока от предишни оценки и подчертава колко дълбоко е проникнало замърсяването с пластмаса в нашия ежедневен живот — не само чрез това, което ядем и пием, но и чрез самия въздух, който дишаме.

Микроскопични частици изпълват въздуха в затворени помещения

Изследването, публикувано в списанието PLOS One, анализира 16 проби от въздух, събрани от апартаменти и автомобили. Използвайки прецизен метод, известен като Раманова спектроскопия, изследователите измерват концентрацията на микропластмаси във въздуха и резултатите са поразителни.

Въздухът в апартаментите съдържа средно 528 частици на кубичен метър, докато в автомобилите има изумителните 2238 частици на кубичен метър. Още по-тревожно е, че 94% от тези частици са с размер под 10 микрометра — достатъчно малки, за да достигнат дълбоко в белите дробове при вдишване.

100 пъти по-високо от предишни оценки

Въз основа на тези открития изследователите изчисляват, че средностатистическият възрастен вдишва приблизително 71 000 микропластмасови частици на ден в затворени помещения, като 68 000 от тях са с размер под 10 микрометра.

Авторите отбелязват, че „концентрацията, която открихме, е 100 пъти по-висока от предишните екстраполирани оценки“, разкривайки скрито ниво на експозиция, което до голяма степен е останало незабелязано. Като се има предвид, че хората прекарват приблизително 90% от времето си на закрито, тези цифри предполагат, че микропластмасите може би са неизбежен компонент на съвременния въздух в затворени помещения.

Потенциалните последици за здравето остават неясни

Въпреки че учените все още работят, за да разберат напълно биологичните последици от вдишването на микропластмаси, все повече доказателства повдигат сериозни опасения. Ранните проучвания предполагат, че след като тези частици попаднат в тялото, те биха могли да бъдат свързани с редица здравословни проблеми, включително проблеми с плодовитостта, някои видове рак, инсулт и други хронични състояния. Въпреки че тези рискове все още не са напълно доказани, възможността за тях предизвиква спешни призиви за повече изследвания относно това как микропластмасите взаимодействат с човешките тъкани.

Спешен призив за по-нататъшни изследвания

Откритията подчертават необходимостта от задълбочени проучвания за установяване както на здравните ефекти от тази експозиция, така и на начините, по които тя може да бъде намалена. Както авторите на проучването посочват: „Хората прекарват средно 90 процента от времето си на закрито, включително в домове, на работни места, в магазини, в транспорт и т.н., и през цялото това време са изложени на замърсяване с микропластмаси чрез вдишване, без дори да се замислят за това.“

Това невидимо замърсяване вече е въпрос от належащ научен интерес, като изследователите проучват как по-добре да проследяват, регулират и потенциално намаляват ежедневната ни експозиция на тези невидими частици.