Ново изследване на ДНК на коалите в Австралия оспорва досегашните страхове за изчезване на вида. Анализът, публикуван в престижното списание "Сайънс", показва неочаквани признаци на възстановяване в популации, считани досега за силно застрашени. Проучването обхваща ДНК от 418 коали в щатите Куинсланд, Нов Южен Уелс и Виктория.

Учените, предвождани от Андрю Уийкс от Университета в Мелбърн, установиха, че ниското генетично разнообразие не винаги означава висок риск от изчезване.

Оказва се, че южните популации, които някога бяха смятани за "инбридни" (засегнати от близкородствено размножаване), сега показват признаци на генетично възстановяване. В същото време северните популации, въпреки по-високото си генетично разнообразие, намаляват.

Авторите на изследването посочват, че генетичното здраве в дивата природа е много по-динамично, отколкото се предполагаше. Когато популациите се разширяват бързо, генетичната рекомбинация може бързо да създаде нови вариации, подобрявайки устойчивостта на вида.

Това се случва дори преди традиционните показатели за генетично разнообразие да се възстановят напълно.

Констатациите оспорват съществуващите стратегии за опазване, които автоматично свързват ниското генетично разнообразие с нестабилност на популацията. Проучването доказва, че генетичното възстановяване е напълно възможно и след сериозни сривове, стига популациите да се разрастват бързо.

"Трябва да започнем да проследяваме откъде идват популациите и накъде се насочват, не само къде се намират сега", пишат авторите.