Учени от Обединеното кралство установиха, че кучетата, които постоянно изпитват глад и са склонни към наднормено тегло, споделят обща генетична характеристика с някои хора, предразположени към затлъстяване.

Изследователите откриха, че промени в определен ген – DENND1B – могат да повлияят на химичните сигнали, които казват на мозъка кога сме заситени. Това откритие, публикувано в списание Science, разкрива важен биологичен механизъм, свързан с риска от напълняване.

Водещият изследовател, д-р Елинор Рафан от Университета в Кеймбридж, обяснява, че проучването показва как генетиката играе роля в контрола на апетита. Тя подчертава, че собствениците на слаби кучета не са непременно „по-добри“ стопани, както и слабите хора не са „морално превъзхождащи“ останалите.

Генът, който увеличава апетита

Екипът анализира генетичния код на 250 лабрадора, за да открие общи маркери при тези с наднормено тегло. DENND1B беше идентифициран като свързан с по-висока телесна маса не само при кучетата, но и при хората.

Д-р Рафан подчертава, че преди това никой не е подозирал връзката между този ген и затлъстяването. Той въздейства върху мозъчните сигнали, регулиращи глада и разхода на енергия, което води до по-голяма предразположеност към напълняване.

Възможности за нови терапии

Това откритие може да помогне в разработването на нови лекарства за борба със затлъстяването. В момента някои препарати, като Ozempic, вече се използват за контрол на апетита, но идентифицирането на различни биологични пътища може да доведе до още по-ефективни терапии.

„Това не е въпрос на сила на волята – някои хора просто имат генетична предразположеност, която прави борбата с теглото по-трудна“, казва д-р Рафан.