Учени откриха защо костенурката Джонатан живее 194 години

Най-старото известно живо сухоземно животно в света – гигантската костенурка Джонатан, чиято възраст се оценява на 194 години – може да помогне на учените да разберат защо някои организми стареят значително по-бавно от други.

Международен екип изследователи откри 287 уникални генетични варианта и необичайно добре запазени механизми за регулиране на гените, които вероятно допринасят за изключителното дълголетие на животното.

Резултатите са публикувани на 7 октомври 2026 г. в научното списание Science Advances. Изследването е представено и от Университета в Кеймбридж.

Джонатан е гигантска костенурка от вида Aldabrachelys gigantea, която живее на отдалечения остров Света Елена в Южния Атлантически океан. Смята се, че е излюпен около 1832 г., когато британският монарх е Уилям IV, а Чарлз Дарвин все още е млад учен.

Костенурката пристига на остров Света Елена през 1882 г., вече напълно пораснала, като подарък за местния губернатор. Оттогава живее в района на официалната губернаторска резиденция Plantation House.

Въпреки че гигантските костенурки са известни с дългия си живот и някои представители на вида надхвърлят 150 години, възрастта на Джонатан е изключителна дори за тези дълголетни животни.

За да установят какво го отличава, учените анализират неговия геном – цялата наследствена информация, записана в ДНК – и епигенома му, който включва химичните механизми, регулиращи активността на гените.

Изследването установява 287 уникални генетични варианта, свързани с биологични процеси, които имат значение за стареенето. Сред тях са възстановяването на увредена ДНК, поддържането на теломерите, регулирането на инсулина, възпалителните реакции и механизмите за потискане на туморното развитие.

Теломерите представляват защитни участъци в краищата на хромозомите. Тяхното състояние е свързано с клетъчното делене и процесите на стареене.

Още по-интересни се оказват резултатите от изследването на епигенетичните промени.

С напредването на възрастта химичните маркери, които определят кога даден ген да бъде активен, обикновено стават по-неподредени. Учените измерват тази промяна чрез показател, наречен ентропия на ДНК метилирането.

При Джонатан обаче определени участъци от генома запазват изненадващо подредени модели, сходни с тези при значително по-млади костенурки.

Особено добре съхранени са механизмите за регулиране на гени, свързани с митохондриите – клетъчните структури, които произвеждат голяма част от необходимата за организма енергия.

Според учените тази необичайна стабилност може да позволява на клетките да поддържат ефективно енергийното си производство и да ограничават част от уврежданията, натрупващи се с възрастта.

„Открихме, че регулаторите на гените, участващи в производството на енергия и възстановяването на ДНК, са останали невероятно стабилни при Джонатан в продължение на почти два века“, обяснява Джъстин Герлах от Университета в Кеймбридж, който участва в изследването.

Ръководителят на проекта Стивън Кларк, основател на американската организация за изследване на дълголетието Kallel Foundation, смята, че запазването на ниска епигенетична ентропия в определени гени може да е един от ключовите фактори за необичайно дългия живот на костенурката.

Той обаче подчертава, че изследването все още не доказва причинно-следствена връзка между установените генетични характеристики и възрастта на Джонатан.

Важна подробност е, че анализът се основава на ограничени биологични проби от едно изключително възрастно животно. За по-категорични заключения са необходими допълнителни изследвания и сравнения с други дълголетни костенурки.

Пред Live Science учените посочват, че бъдещите експерименти трябва да установят дали наблюдаваните особености са характерни за вида, или Джонатан е изключение.

Сред въпросите е и дали същите механизми действат при други животни, включително при човека.

Изследователите се интересуват най-вече от възможността стабилната работа на митохондриите и доброто възстановяване на ДНК да подпомагат здравословното стареене.

Това не означава, че учените вече са открили начин да удължат човешкия живот до 194 години. Засега резултатите дават насоки за бъдещи изследвания, а не готово лечение или доказана технология за забавяне на стареенето.

Самият Джонатан продължава да живее на остров Света Елена. Въпреки напредналата си възраст и загубата на зрение той запазва добър апетит и получава постоянни грижи.

Историята на Джонатан показва колко много остава да научим за биологичните граници на живота. Ако учените успеят да разберат защо определени клетъчни механизми при него са се запазили толкова дълго, това може да отвори нови възможности за изследване на стареенето и свързаните с него заболявания.