Темпът на глобалното затопляне се ускорява значително, като планетата се затопля с безпрецедентна в историята скорост. Данни на Европейската служба за изменение на климата „Коперник“ (Copernicus) и анализи на водещи климатолози показват, че периодът 2023–2025 г. е първият тригодишен интервал, в който средната глобална температура трайно надхвърля 1,5°C спрямо прединдустриалните нива.

Европа е сред най-силно засегнатите региони, като се затопля средно два пъти по-бързо от останалата част на света. Тенденцията е свързана с по-чести екстремни метеорологични явления на континента.

Сред проявите са мащабни горски пожари, продължителни летни засушавания и необичайни горещи вълни. Последиците от тези процеси се усещат и на Балканите.

Климатолозите отчитат рекордно високи температури не само на сушата, но и в Световния океан. Той абсорбира около 91% от излишната топлина на планетата.

Аномалии се наблюдават и в Арктика. Зад Северния полярен кръг са регистрирани локални летни температурни рекорди, достигащи близо 34°C.

Нов доклад на Световната метеорологична организация (СМО) предупреждава, че вероятността поне една година до края на настоящото десетилетие да надхвърли температурния рекорд от 2024 г. е 86%.

Според експертите основната причина за енергийния дисбаланс е задържането на слънчева енергия в атмосферата заради високите нива на емисии на парникови газове.

Учените призовават за незабавни и координирани международни действия за ограничаване на въглеродния отпечатък. По думите им настоящите темпове на затопляне създават сериозни рискове за устойчивостта на ключови екосистеми и икономически сектори в световен мащаб.