Замърсяването на въздуха и промишлените отпадъци вече не се разглеждат само като заплаха за физическото здраве. Докато връзката с респираторните заболявания и вредното влияние на „вечните химикали“ върху органите и репродукцията е доказана, нови доклади на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) алармират за сериозни последици върху психичното здраве.

Според агенцията съществува значителна корелация между излагането на замърсяване и нарастващия брой случаи на психични разстройства в Европа. Въпреки че точната причинно-следствена връзка все още се изяснява, експертите посочват, че дългосрочното излагане на лошо качество на въздуха е пряко свързано с повишен риск от поява на депресия.

Рисковите фактори започват още от ранна детска възраст. Излагането на олово, вторичен тютюнев дим и ендокринни диструктори може да окаже трайно влияние върху развитието. Проучване на Американската медицинска асоциация от началото на 2024 г. потвърждава, че пренаталното и ранното излагане на шумно и въздушно замърсяване води до психотични преживявания, тревожност и депресия при подрастващите.

Като противодействие на тези негативни ефекти, ЕАОС призовава за по-широко признаване на природата като терапевтично решение. Времето, прекарано извън градската среда, има доказан възстановителен ефект. Изследвания на университета Макгил в Канада показват, че естествената среда предизвиква промени в мозъка, които успокояват стреса и потискат „умствения шум“.

Специалистите съветват жителите на големите градове да увеличат престоя си в селските райони и сред природата, за да неутрализират потенциалните вреди от градската среда. Инвестициите в зелени площи се очертават като ключов фактор за подобряване на общото благосъстояние на населението.