Депресията променя как децата гледат емоциите

Начинът, по който децата задържат погледа си върху тъжни и щастливи лица, се променя с усилването на депресивните им симптоми, но моделът зависи от това дали майката е страдала от голямо депресивно разстройство.

Това показва двегодишно изследване на учени от Binghamton University и University of New Mexico, публикувано в Journal of Psychopathology and Clinical Science.

Резултатите са интересни и по още една причина. Анализът показва, че депресивните симптоми предсказват последващи промени във вниманието, но не е установена обратната зависимост – моделите на внимание не предсказват последващо засилване на депресивните симптоми.

Това означава, че изследването не показва, че гледането по-дълго към тъжни лица причинява депресия. Данните по-скоро подкрепят възможността преживяването на депресивни симптоми постепенно да променя начина, по който детето насочва вниманието си към емоционалните сигнали около него.

Научната публикация, индексирана в PubMed, е дело на Кели А. Геър, Лесли А. Брик и Брандън Е. Гиб и е публикувана през 2026 г. в Journal of Psychopathology and Clinical Science, издаван от Американската психологическа асоциация.

В изследването участват 242 двойки майка–дете. В началото децата са на възраст между 8 и 14 години, със средна възраст 11,35 години.

Учените ги проследяват в продължение на две години, като извършват оценка на всеки шест месеца – общо пет пъти.

При 123 от децата майките са имали анамнеза за голямо депресивно разстройство през живота на детето. Майките на останалите 119 никога не са имали такава диагноза.

Това позволява на учените да сравнят деца с различно ниво на фамилен риск.

По време на експериментите на участниците са показвани двойки лица. Едното е с неутрално изражение, а другото изразява щастие, тъга или гняв.

Специална технология за проследяване на очите регистрира къде детето насочва погледа си и колко дълго задържа вниманието си върху различните емоционални изражения.

Резултатите показват отчетлива разлика между двете групи.

При децата, чиито майки са имали голямо депресивно разстройство, по-високите депресивни симптоми при една оценка предсказват увеличено внимание към тъжни лица при следващата.

Според директора на Mood Disorders Institute в Binghamton University проф. Брандън Гиб това може да означава, че с усилването на симптомите децата с повишен фамилен риск все по-трудно отклоняват вниманието си от негативни емоционални сигнали.

Една от обсъжданите от изследователите възможности е, че децата на майки с депресия могат по-често да срещат тъжни изражения в семейната среда и те да придобиват по-голяма значимост, когато самите деца изпитват депресивни симптоми. Това обаче е възможно обяснение на резултатите, а не доказан механизъм.

При децата, чиито майки никога не са били диагностицирани с голямо депресивно разстройство, се наблюдава друг модел.

Когато депресивните им симптоми се увеличават, те впоследствие започват да отделят по-малко внимание на щастливите лица, вместо да се фиксират повече върху тъжните.

Според Гиб това може да показва отслабване на един потенциално защитен модел – естественото насочване на вниманието към положителните емоционални сигнали.

Резултатът предполага, че депресивните преживявания може да влияят върху емоционалното внимание по различни начини. При децата с фамилен риск тъжните сигнали стават по-трудни за пренебрегване, докато при другата група положителните сигнали привличат все по-малко внимание.

Именно този въпрос отличава новото изследване от голяма част от предишните проучвания.

По-стари изследвания вече са установявали връзки между депресията и повишеното внимание към тъжни лица. Те обаче често са били моментни наблюдения и не са позволявали да се установи кое се появява първо.

Новото проучване проследява едновременно промените в депресивните симптоми и вниманието през пет различни момента.

Анализът установява посока от депресивните симптоми към последващите промени във вниманието, но не намира доказателства, че вниманието към определени емоционални лица предсказва бъдещо увеличаване на депресивните симптоми.

Това е важно ограничение и за практическото значение на откритието.

Резултатите не означават, че по начина, по който едно дете гледа тъжни или щастливи лица, може да бъде поставена диагноза депресия.

Изследването открива статистически модели на групово ниво. То не предлага диагностичен тест, който родители, учители или лекари могат да използват самостоятелно за определено дете.

Има и други ограничения. Извадката включва предимно бели участници – 81,4% от децата са определени като неиспаноговорящи бели, което ограничава възможността резултатите автоматично да бъдат пренасяни върху всички групи деца.

В началото на изследването 17 деца вече са имали история на голямо депресивно разстройство, като две са отговаряли на критериите за текущо разстройство.

Екипът продължава да наблюдава участниците, докато навлизат в юношеска възраст.

Целта е да бъде установено дали ранните промени във вниманието към емоционални лица имат връзка с вероятността по-късно да бъде диагностицирана клинична депресия.

Ако такава връзка бъде потвърдена в бъдещи и по-разнообразни извадки, проследяването на емоционалното внимание би могло да помогне на учените да разберат по-добре как депресивните процеси се развиват през детството и юношеството.

Засега най-силният извод е по-ограничен, но важен: депресивните симптоми при децата изглежда са последвани от измерими промени в начина, по който вниманието им се насочва към емоционалния свят – и тези промени не са еднакви при децата с различна фамилна история.