Всеки четвърти с депресия може да има нарушен биочасовник

Близо един на всеки четирима души с депресия може да проявява признаци на т.нар. „циркадна депресия“ – възможен подтип на заболяването, свързан с нарушения във вътрешния биологичен часовник.

Това показва ново изследване на учени от Университета на Сидни в Австралия, публикувано в научното списание The British Journal of Psychiatry.

Изследването обхваща 11 380 души с тежко депресивно разстройство, като при 2604 от тях, или 23%, учените установяват съчетание от симптоми, характерни за нарушенията на циркадния ритъм.

Резултатите подкрепят предположението, че при определена група пациенти проблемите с биологичния часовник могат да имат съществена роля за развитието и протичането на депресията. Изследователите обаче подчертават, че циркадната депресия все още не е утвърдена като самостоятелна диагноза и са необходими допълнителни проучвания.

Циркадният ритъм представлява вътрешна система, която регулира множество процеси в организма в рамките на приблизително 24 часа. Той определя кога се чувстваме бодри или сънливи и влияе върху отделянето на хормони, телесната температура, обмяната на веществата и други физиологични функции.

Когато този ритъм се наруши, могат да се появят проблеми със съня, постоянна умора, затруднена концентрация и промени в настроението. Подобно разминаване се наблюдава при пътуване през часови зони, но може да възникне и при нередовен режим на сън и бодърстване.

В новото научно изследване, публикувано от Cambridge University Press, учените анализират шест показателя, свързани с биологичния часовник.

Сред тях са прекомерната сънливост, силната умора сутрин, предпочитанието към късно лягане, изместеният час на съня, сезонните промени в настроението и т.нар. социален джетлаг.

Социалният джетлаг възниква, когато естественият режим на сън на човека не съвпада с неговите работни, учебни или обществени задължения. Например човек може да заспива и да се събужда значително по-късно през почивните дни, отколкото през работната седмица.

За целите на изследването участниците са определяни като представители на предполагаемия циркаден подтип, ако отговарят на поне три от шестте критерия.

Учените установяват, че тази група се отличава не само с особености на съня, но и с по-сложно протичане на депресията.

При участниците с циркадни нарушения заболяването по-често е започвало в по-ранна възраст и е било свързано с по-тежки симптоми, по-високи нива на психологически дистрес и повече физически оплаквания. Изследването отчита също по-слаб отговор към някои широко използвани групи антидепресанти, както и повече съобщени нежелани реакции.

Генетичният анализ показва връзка между предполагаемия циркаден подтип и по-висока наследствена предразположеност към тревожност, депресия, биполярно разстройство и синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ).

Открити са и асоциации с генетични показатели, свързани с инсулинова резистентност, телесна маса, триглицериди и възпалителни процеси.

Това не означава, че нарушеният сън непременно причинява тези състояния. Данните показват статистически връзки, които тепърва трябва да бъдат изяснени.

Според съавторката на изследването Емилиана Тонини при някои хора с депресия промените в цикъла сън–бодърстване вероятно могат да бъдат особено важен фактор за появата или засилването на симптомите.

Такива промени са възможни например при преминаване към лятно часово време, работа на смени или след раждането на дете, когато обичайният режим на сън често се нарушава.

Друг от авторите, Джейкъб Крауз, обръща внимание на възможната връзка между циркадните нарушения, метаболитните процеси и промените в настроението и енергията.

Откритията могат да помогнат за по-доброто разбиране защо депресията протича различно при отделните хора и защо пациентите не реагират еднакво на лечението.

Учените обаче предупреждават, че резултатите не са достатъчни за промяна на съществуващите диагностични и терапевтични препоръки. Необходимо е наблюденията да бъдат потвърдени в независими изследвания, включително сред по-разнообразни групи пациенти.

Проучването е проведено сред участници от европейски генетичен произход, което също ограничава възможността заключенията автоматично да се прилагат към всички популации.

Новите данни насочват вниманието към значението на съня и биологичния часовник за психичното здраве, но не означават, че късното лягане или сутрешната умора сами по себе си са признак за депресия.

При продължителни промени в настроението, съня и ежедневното функциониране е необходима оценка от медицински специалист, а не самостоятелно поставяне на диагноза.

Основният извод от изследването е, че депресията вероятно включва различни биологични механизми и по-доброто им разбиране може да отвори път към по-персонализирано лечение в бъдеще.