Много държави по света предприемат мерки срещу платформи като Airbnb и Booking, за да намалят влиянието им върху жилищния пазар и местните общности. Ето някои примери:

Европа:

  • Барселона е сред най-строго регулираните градове в Европа. От 2011 г. изисква лицензи за всяко обявление и напълно забранява отдаването на индивидуални стаи за краткосрочен наем. Въпреки това, над 30% от обявленията все още не отговарят на изискванията.
  • Берлин забранява отдаването на цели апартаменти за краткосрочен наем, освен с изключителен лиценз. Вторите жилища могат да се наемат само за максимум 90 дни годишно.
  • Лисабон спря издаването на нови лицензи за краткосрочни наеми в градските центрове, с изключение на селските райони, и въведе данъчни облекчения за собственици, които преобразуват имотите си за дългосрочен наем.

Северна Америка:

  • Ню Йорк наскоро въведе изискване собствениците да живеят в имота, да бъдат на място по време на наема и да приемат максимум двама гости наведнъж. Това доведе до драстично намаляване на активните обявления.
  • Торонто ограничава краткосрочните наеми до 180 дни годишно, а жилището трябва да бъде основно място на пребиваване на собственика.

Азия и Австралия:

  • Сидни и Мелбърн въведоха ограничения от 180 дни на година за краткосрочни наеми, освен ако те не са дългосрочни (над 21 дни).
  • Сингапур наложи минимум тримесечен срок за наемане на частни имоти и шестмесечен за обществени жилища.

Тези мерки са насочени към намаляване на жилищната криза, контрола на цените на имотите и запазването на културното наследство на градовете. Всяка юрисдикция разработва различни правила според нуждите си.