Олимп вече е световно наследство на ЮНЕСКО

Планината Олимп – митичният дом на древногръцките богове и най-високата планина в Гърция – вече е част от Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. По-широката зона около Олимп получи международното признание като смесен обект заради едновременното си изключително културно и природно значение.

Официалното решение е взето през 2026 г. от Комитета за световното наследство на ЮНЕСКО, който вписва обекта под името „The wider area of Mount Olympus“ – „По-широката зона на планината Олимп“. Той е включен по критериите (vi) и (x), свързани съответно с изключителното културно значение и биологичното разнообразие.

На 2 октомври 2026 г. признанието беше официално отбелязано на специална церемония в Литохоро, в подножието на Олимп. Събитието се проведе в централата на звеното за управление на Националния парк „Олимп“, а сред присъстващите беше гръцкият премиер Кириакос Мицотакис.

Според официалната информация на ЮНЕСКО вписаната територия обхваща 18 938 хектара и включва две части – по-широката зона на Олимп и археологическия обект Дион. Територията се намира в регионалните единици Пиерия и Лариса в Северна Гърция.

Олимп става 21-вият гръцки обект в Списъка на световното наследство и третият нов гръцки обект, получил признанието в рамките на няколко години, след културния пейзаж Загори през 2023 г. и Минойските дворцови центрове през 2025 г.

Олимп има специален статут и по още една причина. След Метеора и Атон той става третият смесен обект на световното наследство в Гърция – категория, при която ЮНЕСКО признава едновременно изключителната природна и културна стойност на дадено място. Официалният списък на организацията вече посочва и трите гръцки обекта в тази категория.

По време на церемонията Мицотакис определи Олимп като много повече от най-високата планина на страната. По думите му мястото е символ на универсалната култура, където гръцката митология се преплита със световната история, а природната красота – с рядкото биоразнообразие.

Премиерът подчерта, че признанието не трябва да бъде разглеждано просто като престижна награда. Според него статутът на ЮНЕСКО носи постоянна отговорност на гръцката държава да защитава уникалната екосистема и едновременно с това да запази културната идентичност на Олимп.

Тази двойна стойност е в основата и на решението на ЮНЕСКО. Планината е известна в целия свят като митичната обител на дванадесетте олимпийски богове, начело със Зевс. Чрез произведенията на Омир и Хезиод Олимп се превръща в един от централните символи на древногръцката митология, а впоследствие и в траен символ на гръцката цивилизация.

Археологическите свидетелства допълват митологичното значение. На връх Агиос Антониос са открити останки от светилище на открито, свидетелстващи за почитането на Зевс във високопланинската част на Олимп. Включването на древния Дион допълнително свързва природния пейзаж с религиозната и културната история на античния свят.

Природната стойност на района е също толкова значима. Близостта до морето и рязкото издигане на планината създават необичайно разнообразие от микроклимат, релеф и растителност. ЮНЕСКО посочва ледникови циркуси, варовикови скали, карстови форми, дълбоки ждрела и острите върхове на комплекса Митикас–Стефани сред характерните особености на ландшафта.

Олимп е и важен център на растително биоразнообразие и ендемизъм в Средиземноморието. Планината е служила като ледниково убежище за редица горски видове, което допринася за необичайното природно богатство на сравнително компактната територия. Именно комбинацията между биоразнообразие, геология, история, археология и митология стои зад определянето му като смесен обект.

В речта си Мицотакис припомни и последните гръцки успехи пред ЮНЕСКО – Загори, Минойските дворцови центрове и Олимп. Следващата заявена цел на Атина е включването на Древен Никопол в Списъка на световното наследство.

Така Олимп получава официална международна защита не само като един от най-разпознаваемите символи на гръцката митология, но и като уникална природна територия с глобално значение. Новият статут поставя пред Гърция и дългосрочен ангажимент – да съхрани едновременно природата, археологическото наследство и културния образ на планината за бъдещите поколения.