Сръбският президент Александър Вучич отправи остри критики към съседните балкански държави, определяйки ги като исторически инструменти в ръцете на големите геополитически играчи.

Според публикация в близкия до управлението в Белград вестник „Блиц“, Вучич твърди, че България, Хърватия и Албания традиционно са изпълнявали ролята на „слуги“, целящи да потискат развитието на Сърбия. Към този списък държавният глава добави и Черна гора, визирайки периода на управление на Мило Джуканович.

Според анализатори, цитирани от изданието, София и Загреб са сочени като основни пречки пред сръбското членство в Европейския съюз, докато Тирана и Подгорица са атакувани заради подкрепата им за суверенитета на Косово.

Президентът изрази недоволство, че страната му чака четири години за отварянето на Клъстер 3 от преговорния процес, обвинявайки съседите си в разпространение на антисръбска пропаганда под влиянието на великите сили.

Дипломатът Зоран Миливоевич подкрепи тези тези, посочвайки, че съвпадението на интереси между големите държави и регионалните съседи е исторически модел.

Той даде примери с Берлинския конгрес, Лондонската конференция и Втората балканска война, когато България напада Сърбия. Миливоевич подчерта, че от 2014 г. насам България и Хърватия редовно изразяват резерви към сръбския напредък в ЕС, действайки вероятно под инструкции от Германия.

Политологът Огнен Гогич допълва, че фокусът на Вучич попада върху София и Загреб заради техните блокиращи механизми в Брюксел. Същевременно той допуска, че раздразнението към Албания и Черна гора се дължи на факта, че те напредват самостоятелно към ЕС, отказвайки предложението на Белград за общо присъединяване на целите Западни Балкани.

Въпреки напрежението, Александър Вучич декларира, че правителството ще продължи усилията си по европейския път, макар да не очаква радикални промени в отношението на блока.

Той призова гражданите да се фокусират върху икономическия растеж и подготовката за изложението Експо, подчертавайки, че Сърбия трябва да вярва в собствените си сили пред лицето на външния натиск.