На 9 септември 1947 г. истински молец се превръща в част от историята на компютрите. Инженери, работещи с електромеханичната изчислителна машина Harvard Mark II в Кеймбридж, Масачузетс, откриват насекомото, заседнало между контактите на едно от релетата.

Молецът е изваден от машината и залепен директно в техническия дневник, а до него е написана шеговитата бележка: „First actual case of bug being found“ – „Първи действителен случай на намерен бъг“.

Запазеният дневник позволява да се установят дори подробности от случилото се. Записът от 9 септември показва, че около 15:45 часа молецът е намерен в реле №70 на панел F на Harvard Mark II.

Случката често е представяна като момента, в който се ражда компютърният термин „bug“, но това не е точно.

Думата „bug“ е използвана за обозначаване на технически проблеми десетилетия преди появата на съвременните компютри. Още през XIX век Томас Едисън употребява термина във връзка с неизправности и недостатъци в технически устройства.

Именно затова бележката в дневника е шега – инженерите вече наричат техническите проблеми „bugs“, но този път в машината действително има насекомо.

Историята е тясно свързана с една от най-значимите фигури в ранното програмиране – Грейс Хопър, която по това време работи в екипа на Harvard Mark II под ръководството на Хауърд Айкън.

Популярната версия често приписва лично на Хопър откриването на молеца и дори създаването на термина „computer bug“. Историческите източници обаче не позволяват това да бъде твърдяно категорично.

Молецът е открит от членове на инженерния екип, а Хопър впоследствие допринася историята да стане известна, включително чрез публичните си лекции. Smithsonian отбелязва дори, че запазеният дневник вероятно не е принадлежал лично на нея.

Хопър има далеч по-съществени заслуги за развитието на компютърните технологии. Тя работи върху ранните машини Harvard Mark I и Mark II, по-късно разработва един от първите компилатори и има ключова роля в развитието на програмни езици, довели до появата на COBOL.

Оригиналният дневник с истинския молец е запазен и днес в колекцията на Националния музей за американска история към Smithsonian Institution.

Така един дребен технически инцидент от 9 септември 1947 г. се превръща в една от най-разпознаваемите истории на компютърната епоха.

Молецът не създава думата „bug“, но превръща техническия термин в буквална шега, която остава в историята на програмирането.