На 19 април 1944 е открита Казанлъшката гробница
При изкоп на противобомбено скривалище в близост до град Казанлък, войници случайно откриват тракийска куполна гробница, датирана от края на IV и началото на III в. пр. н. е. Гробницата, разположена в могила, се оказва най-старата и единствена в Европа със запазени живописи.
Първоначално смятана за естествено възвишение, могилата се разкрива като изкуствен насип, издигнат над гробницата. Предполага се, че тя е била предназначена за знатен тракиец, приближен на одриския цар Севт.
Изградена от тухли и облицована с ломени камъни, гробницата се отличава с уникалните си стенописи, покриващи 40 кв. м. от камерата и коридора. Разположена е в три помещения – правоъгълно преддверие, тесен дълъг коридор и кръгла погребална камера с конусовиден украсен купол.
За съжаление, гробницата е била ограбена още в древността. Разбити са вратата и преддверието, а всички скъпи предмети, обичайно поставяни при погребания – златни и сребърни съдове, накити, конска и колеснична украса – са откраднати. На пода на коридора са открити само крив тракийски нож и железен връх на копие.
При пресяването на пръстта са открити 140 миниатюрни полусферични копченца и позлатени глинени цветчета, вероятно от украсата на скъпа женска дреха.
През 1946 г. гробницата е вградена в защитна постройка, а през 1961 г. е снабдена със специална климатична инсталация за съхраняване на стенописите. В съседство е построено и точно копие на гробницата, по проект на арх. Младен Панчев, с пресъздадени стенописи от проф. Любен Прашков, Златка Кожухарова и Слави Войков.
През 1979 г. Казанлъшката гробница е включена в Списъка на ЮНЕСКО за световното природно и културно наследство, утвърждавайки се като изключителен паметник на тракийската култура и майсторство.