Защо човешкият мозък се свива, а този на маймуните не?
Изследване на 601 примата разкрива различия в мозъчното стареене.
Мозъкът на човекоподобните маймуни може да запазва масата си дори в напреднала възраст, за разлика от човешкия мозък, който постепенно започва да губи обем и тегло след средна възраст.
Това показва ново изследване на мозъците на 601 човекоподобни маймуни, публикувано в научното списание Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS). Резултатите бяха представени на 9 октомври 2026 г. от авторитетното издание Nature.
Откритието поставя интересен въпрос пред учените: защо човешкият мозък се свива с възрастта, докато при най-близките ни живи еволюционни родственици подобна промяна не се наблюдава ясно?
При хората мозъчната маса обикновено започва постепенно да намалява около 45–50-годишна възраст. Този процес е част от нормалното стареене и може да протича дори при хора без установени неврологични заболявания.
При новото изследване обаче учените не откриват съпоставимо намаляване на мозъчната маса при възрастните човекоподобни маймуни.
Изследователският екип, ръководен от Бранка Хрвой-Михич, анализира данни за представители на няколко вида, които са сред най-близките еволюционни родственици на човека.
В проучването са включени шимпанзета (Pan troglodytes), бонобо (Pan paniscus), горили (Gorilla gorilla) и два вида орангутани – борнейски (Pongo pygmaeus) и суматрански (Pongo abelii).
Анализът обхваща животни в различни етапи от зрелия им живот, включително екземпляри, достигнали напреднала възраст за съответния вид.
Резултатите показват, че мозъчната маса не намалява статистически значимо с възрастта при нито един от изследваните видове. С други думи, мозъците на по-възрастните животни са били приблизително със същата маса като тези на по-младите възрастни представители.
Тази закономерност се запазва и когато учените отчитат телесното тегло при част от изследваните шимпанзета.
Изследването, озаглавено Brain weight across the adult lifespan in great apes, е публикувано на 5 октомври 2026 г. в PNAS.
Според авторите резултатите подсказват, че изразената загуба на мозъчна маса в напреднала възраст може да е особеност, характерна предимно за човешкия вид, а не универсална последица от стареенето при всички човекоподобни маймуни.
Едно от възможните обяснения е свързано с по-дългата продължителност на човешкия живот.
Хората обикновено живеят значително по-дълго от останалите човекоподобни маймуни. Според разгледаната от Nature хипотеза тази разлика може да позволява натрупването на възрастови промени, които при другите видове не достигат същата степен.
Това обаче остава научна хипотеза, а не доказана причина за установените различия.
Откритието е важно и за изследванията на невродегенеративните заболявания, включително болестта на Алцхаймер.
Загубата на мозъчна маса е характерна за нормалното стареене при човека, но може да бъде значително по-изразена при заболявания, свързани с увреждане на нервните клетки.
Запазването на мозъчната маса не означава непременно, че мозъкът на човекоподобните маймуни не старее. Възможно е при тях да настъпват промени в нервните клетки, мозъчните връзки или когнитивните способности, които не се отразяват в общото тегло на органа.
Поради това учените разграничават физическата маса на мозъка от неговата функционална активност и здравословно състояние.
Новите резултати допълват по-ранни изследвания, които също откриват разлики между стареенето на човешкия мозък и този на шимпанзетата.
Още през 2011 г. Nature съобщава за проучване, според което при шимпанзетата не се наблюдава същото възрастово намаляване на мозъчния обем, характерно за хората.
Сега значително по-голямата извадка и включването на няколко вида човекоподобни маймуни дават допълнителни основания тази особеност да бъде изследвана като част от човешката еволюционна история.
Основният въпрос остава отворен: дали по-дългият човешки живот е цената, която мозъкът ни плаща чрез по-изразени възрастови промени?
За да установят причините, учените ще трябва да проучат по-подробно как стареят различните мозъчни структури и как тези процеси се отразяват на паметта, поведението и когнитивните способности.
Новините ни и в Google
Добави ни като предпочитан източник


Коментари 0
Още няма коментари. Бъдете първи.