Учени разкриха как октоподите преминават през тесни отвори

Октоподите използват две различни стратегии, за да преминават през отвори, които изглеждат прекалено тесни за телата им. Това установява международен екип учени в изследване, публикувано на 5 ноември 2026 г. в научното списание Journal of Experimental Biology.

Откритието може да помогне за създаването на ново поколение гъвкави роботи, способни да проникват сред отломки, в тесни тунели и други труднодостъпни пространства.

Октоподите отдавна впечатляват учените със способността си да променят формата на тялото си. За разлика от повечето животни, те нямат твърд скелет, а осемте им пипала могат да се огъват, удължават и извиват почти във всяка посока.

Тази изключителна гъвкавост се дължи на структура, наречена мускулен хидростат. При нея мускулите осигуряват едновременно опора и движение, без да са необходими кости.

Дори централната част на тялото, известна като мантия, може значително да променя формата си. Кръвоносната система също е приспособена към подобни деформации, като мускулни механизми подпомагат движението на кръвта, когато отделни части на тялото са притиснати.

Но как точно октоподът организира движенията си, когато трябва да премине през отвор, по-тесен от собственото му тяло?

За да отговорят на този въпрос, учените наблюдавали поведението на три обикновени октопода (Octopus vulgaris) и четири мексикански октопода (Octopus maya).

Животните били поставени в прозрачни експериментални съоръжения с отвори с различни размери. Изследователите измерили разстоянието между очите им, което служи като ориентир за ширината на сравнително твърдата хрущялна капсула около централната нервна система.

След това заснели как октоподите се опитват да преминат през отворите.

Резултатите показали, че обикновените октоподи използват тристъпкова стратегия при по-широки отвори и четиристъпкова при по-тесни.

Когато отворът е по-широк от разстоянието между очите, животното първо го изследва с едно от пипалата си. След това прокарва още няколко пипала през него, а накрая използва вече преминалите крайници като опора, за да издърпа останалата част от тялото.

При по-тесните отвори обаче поведението се променя.

Октоподът първо прокарва всичките си осем пипала, след което притиска и издърпва главата и мантията си през отвора. Така последната част от преминаването се разделя на два отделни етапа.

„Първоначално очаквахме животните да използват една и съща стратегия. Бяхме изненадани, когато установихме, че стратегията се променя“, обяснява Вънцъ Син (Wenci Xin), изследовател в Националния университет на Сингапур и водещ автор на проучването.

Резултатите са публикувани в научното изследване в Journal of Experimental Biology.

Учените установили и любопитна разлика между видовете. Докато обикновените октоподи опитвали да се промъкнат през изключително тесните отвори, мексиканските октоподи често изобщо не предприемали подобен опит.

Когато имали възможност да избират между по-широк и по-тесен проход, те предпочитали по-лесния път.

Според изследователите това може да е свързано с различията в естествената среда и поведението на двата вида.

Обикновеният октопод обитава крайбрежни райони с множество скални укрития, където способността да се промъква през тесни пространства му помага да се скрие от хищници или да достигне до плячка.

Една от най-интересните констатации е свързана с физическите ограничения на октоподите.

Дълго време се е смятало, че твърдият клюн, който животното използва за раздробяване на храната, определя колко тесен отвор може да преодолее.

Новите наблюдения обаче подсказват, че значение може да има и дебелината на пипалата в близост до тялото, особено когато няколко от тях трябва да преминат едновременно през една и съща пролука.

Изследователите подчертават, че са необходими допълнителни експерименти, за да се установи точно кои анатомични особености определят минималния размер на прохода.

Откритието има потенциално приложение в роботиката, особено при създаването на машини за издирване и спасяване.

Съвременните роботи, предназначени да проникват в тесни пространства, често приличат на змии. Издължената им форма позволява движение през пролуки, но ограничава количеството оборудване, което могат да носят.

Робот, вдъхновен от октопода, би могъл да има по-голямо централно тяло и няколко гъвкави крайника, снабдени със сензори, камери, инструменти или комуникационни устройства.

Подобна машина би била особено полезна при земетресения, срутвания на сгради и спасителни операции, когато достъпът до затрупани пространства е затруднен.

„Тази невероятна способност би могла да позволи на роботите да преодоляват ограниченията на околната среда и да достигат до места, които иначе са недостъпни“, посочва Син.

Според учените обаче създаването на подобни роботи остава сериозно инженерно предизвикателство. Техните крайници трябва да бъдат достатъчно меки, за да преминават през тесни отвори, но и достатъчно силни, за да издърпват останалата част от машината.

Изследването е първа стъпка към разбирането на този сложен механизъм. Наблюдаваните животни са сравнително малко, поради което резултатите не могат автоматично да бъдат отнесени към всички видове октоподи.

Предстои учените да проучат дали различните стратегии зависят единствено от размера на отвора, или влияние оказват и индивидуалните особености на животните.

Способността на октоподите да се промъкват през почти невъзможни пролуки може да се окаже не просто удивителен природен феномен, а модел за спасителните технологии на бъдещето.