Картофи за Луната: успешен експеримент с компост
Експеримент, подкрепен от НАСА, приближава производството на храна на Луната.
Учени от Университета на щата Орегон в САЩ успяха да отгледат картофи в симулирана лунна почва, като постигнаха растеж и добиви, сравними с тези при отглеждане в земна почва.
Резултатите от експеримента, подкрепен от НАСА, бяха публикувани в научното списание npj Microgravity. Изследването показва, че добавянето на достатъчно органична материя може да превърне иначе неподходящия за растенията лунен реголит в среда за производство на храна.
Откритието е важна стъпка към създаването на устойчиви системи за земеделие на Луната, които биха позволили на бъдещите астронавти да отглеждат част от храната си на място, вместо да разчитат изцяло на доставки от Земята.
„Установихме, че картофите могат да завършат целия си жизнен цикъл в симулирана лунна почва, когато към нея се добави органична материя“, обяснява ръководителят на изследването Аймерик Гойе (Aymeric Goyer) от катедрата по ботаника и растителна патология на университета.
По думите му резултатите представляват важна крачка към разработването на надеждни системи за производство на храна при продължителни космически мисии.
Данните са представени в официалното съобщение на Университета на щата Орегон и в оригиналното научно изследване, озаглавено „Growth and molecular responses of potato to lunar regolith simulants“.
Ключът към успеха се оказва добавянето на 30% вермикомпост.
Вермикомпостът е богат на хранителни вещества органичен материал, получен при разграждането на растителни и други органични отпадъци с помощта на земни червеи.
Изследователите са проверили как различни количества от тази добавка влияят върху развитието на картофите в среда, имитираща лунната повърхност.
Резултатите показват отчетлива зависимост между количеството органична материя и състоянието на растенията.
При 30% вермикомпост картофите се развиват почти толкова добре, колкото отглежданите в земна почва. Растенията формират нормална надземна част, корени и грудки, а продуктивността им достига стойности, сравними с контролните растения.
За разлика от тях картофите, отглеждани в симулиран реголит без органична добавка, показват силно забавен растеж и недоразвита коренова система.
При добавяне на по-малки количества вермикомпост – между 5 и 15% – се наблюдава подобрение, но то не е достатъчно за постигане на резултатите от земната почва.
Защо лунната почва е толкова трудна за отглеждане на растения?
Повърхността на Луната е покрита с реголит – слой от прах, скални частици и раздробени минерали, образуван под въздействието на метеоритни удари и други космически процеси.
За разлика от плодородната почва на Земята, лунният реголит практически не съдържа органична материя и не предлага необходимите условия за нормално развитие на земеделските култури.
Допълнително затруднение създават химичният състав на минералите и наличието на вещества, които могат да бъдат токсични за растенията.
За да проверят как картофите реагират на различни условия, учените използвали пет вида симулатори на лунен реголит.
Те възпроизвеждат характеристиките на материалите от два основни типа лунни области – тъмните равнинни райони, известни като лунни „морета“, и по-светлите планински области.
За сравнение изследователите използвали и почва от района на Хермистън в американския щат Орегон, известен с високите добиви на картофи.
Всички растения са отглеждани в контролирани оранжерийни условия на Земята.
Важен резултат е и установената хранителна безопасност на получените картофи.
Учените анализирали състава на грудките, включително съдържанието на хранителни вещества, тежки метали и естествени токсини.
Оказало се, че картофите, отгледани в симулирана лунна почва с органична добавка, запазват хранителните си качества.
Не е установено и статистически значимо увеличение на гликоалкалоидите – естествени токсични вещества, които се съдържат в картофите и могат да се натрупват при определени условия.
Такива вещества често се свързват с позеленяването на картофената кора, макар че цветът сам по себе си не е точна мярка за тяхното количество.
Измереното натрупване на тежки метали в грудките също е било ограничено.
Според учените органичната материя вероятно изпълнява двойна функция – осигурява хранителни вещества и едновременно намалява достъпността на потенциално вредни съединения за корените.
„Смятаме, че компостът помага да се ограничи част от токсичното въздействие на лунния реголит, като намалява излагането на растенията на вредни съединения“, обяснява Дейвид Хенди (David Handy), изследовател в екипа.
Той подчертава, че органичната материя може да свързва част от металите и да ограничава отрицателното им въздействие върху растежа.
Защо учените са избрали точно картофи?
Картофите се смятат за перспективна култура за дългосрочни космически мисии поради няколко важни предимства.
Те осигуряват сравнително голямо количество калории от единица обработваема площ, имат добра хранителна стойност и могат да бъдат използвани за разнообразни ястия.
Освен това образуват грудки, които служат като запас от хранителни вещества.
При бъдещи лунни бази това би позволило производството на сравнително голямо количество храна в ограничени земеделски пространства.
Изследователите разглеждат и възможността органичните отпадъци от растенията и храната на астронавтите да се преработват в компост, който след това да се смесва с местния реголит.
Подобен затворен цикъл би намалил необходимостта от доставяне на големи количества почвени добавки от Земята.
Изследването е свързано с дългосрочните цели на лунната програма „Артемида“ на НАСА, която предвижда развитие на технологии за продължително човешко присъствие на Луната.
Въпреки успешния експеримент, картофи все още не са отгледани върху самата Луна.
Учените са използвали земни материали, създадени така, че да наподобяват химичните и физичните характеристики на лунния реголит.
Растенията са се развивали в контролирана оранжерия, а не в реалната лунна среда.
Това е съществено уточнение, защото на Луната бъдещите земеделски системи ще трябва да се справят и с други предизвикателства – силно космическо облъчване, ниска гравитация, екстремни температурни разлики и липса на атмосфера.
Ще бъдат необходими специализирани защитени помещения, системи за осветление, напояване и контрол на температурата.
Следващата задача на изследователите е да установят кои сортове картофи са най-подходящи за отглеждане в подобна среда.
Екипът вече подготвя нова научна публикация с резултати от експерименти с 10 различни сорта картофи, отглеждани в симулатори на лунна почва.
Целта е да бъдат открити растения, които се приспособяват най-добре към необичайния минерален състав и ограничените хранителни ресурси.
Резултатите не доказват, че бъдещите астронавти вече могат да отглеждат картофи директно на Луната, но показват, че това е технически възможна посока за развитие.
Ако технологията бъде успешно адаптирана към реалните лунни условия, тя може да помогне за създаването на самоподдържащи се системи за производство на храна.
Така един от най-познатите зеленчуци на Земята може да се превърне във важна част от менюто на бъдещите обитатели на Луната.
Новините ни и в Google
Добави ни като предпочитан източник
Коментари 0
Още няма коментари. Бъдете първи.