Япония изостава в усвояването на изкуствен интелект на фона на задълбочаващо се дигитално разделение

Япония демонстрира значително по-ниски темпове на интеграция на съвременните технологични решения в сравнение с други водещи икономики. Според актуални данни от проучване на университета „Чиба“, проведено през януари 2025 г., само 21,3 на сто от пълнолетните потребители на интернет в страната са прибягвали до услугите на изкуствения интелект през изминалата година.

Статистиката обхваща общо 13 367 анкетирани, от които едва 2847 души потвърждават, че работят с платформи като ChatGPT, Copilot или Gemini.

Резултатите, публикувани в научното издание „Телематикс енд информатикс“, подчертават сериозна пропаст в използването на технологията спрямо международната сцена. За сравнение, данни на правителството за финансовата 2024 г. сочат, че докато в Япония нивото на употреба е било около 26,7%, то в Китай този показател достига впечатляващите 81,2%, следван от САЩ с 68,6% и Германия с 59,2%.

Изследването за първи път дефинира наличието на т.нар. „ИИ пропаст“ в японското общество, базирана на демографски и социални фактори. Анализът показва, че:

• Мъжете използват изкуствен интелект 1,8 пъти по-често от жените.

• Активните потребители са концентрирани във възрастовата група между 18 и 54 години, като те изпреварват хората над 75-годишна възраст близо 1,7 пъти.

• По-висока степен на усвояване се наблюдава сред студентите, хората с високо образование и личностите с отворена към иновации нагласа.

Основните бариери пред масовото навлизане на технологията варират според поколенията. Близо 40% от непрактикуващите смятат, че просто нямат нужда от подобни инструменти. Младежите често се оплакват от липса на достатъчно интересни услуги, докато по-възрастните споделят, че не владеят интерфейса на платформите или се притесняват за своята киберсигурност.

Ръководителят на екипа, доцент Ацуши Накагоми, алармира, че това разделение може да доведе до сериозни неравенства в продуктивността и достъпа до информация. Според него бъдещето изисква създаването на по-интуитивни и ориентирани към потребителя системи, които да преодолеят дефицита на дигитална грамотност в различните социални слоеве.