Доскоро въпросът беше кой изкуствен интелект дава най-добрите отговори. Следващата голяма битка в технологичния свят обаче може да бъде съвсем различна – кой AI има право да влиза в онлайн магазините и да харчи парите ни вместо нас.

Точно такъв сблъсък избухна между Amazon и Meta. Най-голямата платформа за електронна търговия блокира новия персонален AI агент Muse на Meta, след като той започна да използва Amazon.com, за да пазарува от името на потребителите.

Ограничението е започнало в неделя вечерта, а потребители, опитващи се да купуват чрез Muse, са получили предупреждение, че достъпът на „неоторизиран AI агент“ нарушава условията за използване на Amazon.

Причината обаче е много по-интересна от обикновен технически спор.

Amazon твърди, че Meta не е уведомила компанията предварително, че Muse ще влиза в платформата и ще извършва действия от името на клиенти. Според Amazon агентът не се идентифицира ясно като автоматизиран инструмент, докато използва сайта.

Компанията поставя и въпроси около начина, по който се обработват потребителските идентификационни данни. Amazon твърди, че поведението на Muse поражда опасения за сигурността и поверителността на клиентските акаунти.

Meta представя технологията по различен начин.

При пускането на Muse на 8 септември компанията обяви, че персоналният AI агент работи в собствена защитена виртуална машина в облака. Според Meta потребителските данни и идентификационните данни за свързаните услуги се съхраняват защитено, а самият Muse няма видимост към паролите и платежните методи на потребителя.

Компанията твърди още, че преди чувствителни действия – например изпращане на имейл или извършване на покупка – Muse трябва да поиска разрешение от човека.

И именно тук се появява големият въпрос.

Ако потребителят е разрешил на своя AI агент да купи даден продукт, означава ли това автоматично, че онлайн магазинът също трябва да позволи на този агент да използва платформата?

Amazon казва „не“.

Позицията на компанията е, че приложенията на трети страни, които извършват покупки от името на клиенти, трябва да действат прозрачно и да уважават решението на самия доставчик дали иска да участва в подобна система.

Това превръща случая в нещо много по-голямо от спор между две технологични компании.

Muse е представител на ново поколение агентен изкуствен интелект. За разлика от класическия чатбот, който просто отговаря на въпрос, AI агентът може да получи задача и сам да извърши поредица от действия, за да я изпълни.

Вместо човекът да отвори браузъра, да потърси продукт, да сравни цените, да влезе в профила си и да направи поръчка, той би могъл просто да каже:

„Намери ми най-добрата кафемашина до 300 евро и я поръчай.“

AI агентът може да извърши останалото.

Muse е създаден именно с подобна идея. Освен пазаруване той може да работи с различни услуги и да изпълнява многостъпкови задачи. Meta вече разшири технологията и към Mac, където агентът може – при предоставени от потребителя разрешения – да взаимодейства с файлове, съобщения, календар, бележки и електронна поща.

Това означава, че изкуственият интелект постепенно преминава от етапа „кажи ми как да го направя“ към „направи го вместо мен“.

Именно тази промяна може да преобърне онлайн търговията.

Ако милиони хора започнат да използват AI агенти за покупки, те може все по-рядко да посещават началната страница на магазина, да разглеждат категории, реклами и препоръчани продукти. Вместо това AI може директно да сравни предложенията и да избере продукт според зададените критерии.

Така битката вече не е само за това къде човекът ще пазарува, а и за това кой алгоритъм ще реши какво изобщо да му покаже.

Amazon има очевидна причина да следи внимателно тази промяна. Компанията разполага със собствена огромна екосистема за препоръки, реклама и персонализирано пазаруване. Външен AI агент потенциално може да застане между магазина и клиента и да промени начина, по който потребителят открива и избира продукти.

Случаят с Muse не е и първият подобен конфликт.

Amazon вече влезе в спор с Perplexity заради браузъра Comet и неговите възможности да извършва покупки чрез AI. Това показва, че проблемът не е ограничен до Meta, а е част от много по-голяма битка за правилата на т.нар. agentic commerce – търговия чрез автономни AI агенти.

Особено интересен е въпросът за идентичността.

Когато човек отвори онлайн магазин, сайтът знае, че взаимодейства с потребител. Но когато вместо него действа AI, възникват нови въпроси: трябва ли агентът задължително да се представя като AI, кой носи отговорност при грешна покупка, какви данни има право да събира и може ли магазинът да откаже достъп до него?

Засега няма универсални правила, които да решават всички тези въпроси.

И точно затова конфликтът между Amazon и Meta може да се окаже важен.

До този момент технологичните компании често представяха персоналните AI агенти като естествено продължение на интернет – потребителят казва какво иска, а неговият дигитален помощник обикаля сайтовете и върши работата.

Случаят с Amazon показва, че самите сайтове може да не са съгласни.

Ако повече компании последват този подход, интернет може да започне да се разделя на услуги, които допускат външни AI агенти, и такива, които ги блокират или изискват официални партньорства.

От другата страна стои интересът на потребителя. Ако човек е предоставил изрично разрешение на своя AI да действа вместо него, технологичните компании ще трябва да отговорят на неудобния въпрос доколко една платформа може да определя какъв софтуер потребителят използва, за да взаимодейства с нея.

Затова случващото се между Amazon и Meta е повече от корпоративен спор.

То е ранен сблъсък за контрола върху интернет в ерата на автономния изкуствен интелект.

През последните години битката беше кой ще създаде най-мощния AI модел. Следващата може да бъде кой ще притежава връзката между този модел, потребителя и услугите, които той използва всеки ден.

А ако AI агентите действително се превърнат в основния начин, по който хората пазаруват, резервират пътувания, управляват календарите си и комуникират онлайн, въпросът вече няма да бъде просто „Кой има най-добрия изкуствен интелект?“

Ще бъде: „Кой контролира изкуствения интелект, който действа вместо нас?“